Какво представлява
Селенът и йодът са два основни микроелемента, които работят заедно в подкрепа на функцията на щитовидната жлеза, антиоксидантната защита и имунната регулация. Те се разглеждат заедно, тъй като функциите им са биохимично преплетени: йодът е суровината за тиреоидните хормони, а селенът е необходим за превръщането на тези хормони в активната им форма и за защита на щитовидната жлеза от оксидативно увреждане по време на производството на хормони.
Селен
Селенът е микроелемент, който се включва в селенопротеините, семейство от 25 ензима, изпълняващи критични роли в метаболизма на тиреоидните хормони, антиоксидантната защита, синтеза на ДНК и имунната функция. Най-богатият хранителен източник са бразилските орехи (един до два ореха осигуряват цялата дневна потребност), следвани от морски дарове, органи и мускулно месо. Съдържанието на селен в растителните храни варира драстично в зависимост от нивата на селен в почвата, което прави хранителния прием непредсказуем.
Йод
Йодът е микроелемент, необходим изключително за производството на тиреоидни хормони. Щитовидната жлеза активно концентрира йод от кръвта при 20 до 40 пъти над плазмените нива. Основните хранителни източници са йодираната сол, морските дарове, млечните продукти и морските водорасли. Недостигът на йод остава водещата причина за предотвратимо интелектуално увреждане в световен мащаб и е по-често срещан, отколкото повечето хора предполагат в развитите страни, особено сред индивиди, които използват нейодирана сол (морска сол, хималайска сол, кошерна сол) и консумират ограничени количества морски дарове или млечни продукти.
Приблизително 1 милиард души по света се оценява, че имат недостатъчен прием на йод.
Как действа
Производство на тиреоидни хормони (йод)
Щитовидната жлеза произвежда два основни хормона: Т4 (тироксин) и Т3 (трийодтиронин). Числата показват колко йодни атома съдържа всяка молекула. Т4 има четири йодни атома, а Т3 има три.
Процесът протича по следния начин. Щитовидната жлеза поема йодид от кръвния поток чрез натриево-йодидния симпортер. Вътре в тиреоидните фоликуларни клетки ензимът тиреоидна пероксидаза (TPO) окислява йодида и го прикрепя към тирозинови остатъци върху тиреоглобулина. Тази йодиране произвежда монойодтирозин (MIT) и дийодтирозин (DIT). Свързването на две молекули DIT произвежда Т4. Свързването на една MIT и една DIT произвежда Т3.
Щитовидната жлеза произвежда предимно Т4 (приблизително 80%) с малки количества Т3 (приблизително 20%). Т4 е формата за съхранение и транспорт. Т3 е активната форма, която навлиза в клетките и задвижва метаболитната скорост.
Без адекватен йод щитовидната жлеза не може да произведе достатъчно Т4 и Т3. Хипофизата реагира чрез увеличаване на тиреостимулиращия хормон (TSH), което кара щитовидната жлеза да се увеличи (гуша), докато се опитва да компенсира. Продължителният недостиг на йод води до хипотиреоидизъм: умора, наддаване на тегло, непоносимост към студ, мозъчна мъгла, депресия, суха кожа и косопад.
Превръщане на Т4 в Т3 (селен)
Т4 трябва да се превърне в Т3, за да бъде биологично активен. Това превръщане се осъществява от семейство селенопротеини, наречени дейодинази (специално тип 1 и тип 2 дейодинази). Тези ензими премахват един йоден атом от Т4, за да произведат Т3.
Без адекватен селен активността на дейодиназите спада, Т4 се натрупва и нивата на Т3 падат, въпреки че щитовидната жлеза произвежда достатъчно хормон. Това създава модел, при който TSH и Т4 може да изглеждат нормални в кръвните изследвания, но свободният Т3 е нисък и лицето изпитва симптоми на хипотиреоидизъм.
Приблизително 80% от превръщането на Т4 в Т3 се случва извън щитовидната жлеза, предимно в черния дроб, бъбреците и мускулите. Ето защо селеновият статус засяга функцията на щитовидната жлеза в цялото тяло, а не само в самата жлеза.
Защита на щитовидната жлеза (селен)
Процесът на прикрепване на йод към тиреоглобулин изисква водороден пероксид (H2O2) като окислител. Щитовидната жлеза произвежда повече H2O2 на грам тъкан от всеки друг орган. Това създава огромен оксидативен стрес в жлезата.
Глутатион пероксидазата (GPx), селен-зависим ензим, неутрализира излишния H2O2 и защитава тиреоидните клетки от оксидативно увреждане. Когато селенът е дефицитен, H2O2 се натрупва, уврежда тиреоидните клетки и задейства автоимунно възпаление. Това е една от причините недостигът на селен да се свързва с повишен риск от болест на Хашимото (автоимунно тиреоидно заболяване).
Селенопротеинова антиоксидантна система
Освен функцията на щитовидната жлеза, селенът е компонент на глутатион пероксидазата (ензимът, който рециклира глутатион, главния антиоксидант), тиоредоксин редуктазата (участваща в синтеза на ДНК и клетъчната сигнализация) и селенопротеин Р (основният транспортен протеин за селен и плазмен антиоксидант). Тези селенопротеини колективно формират една от най-важните антиоксидантни защитни мрежи на организма.
Ползи
Оптимизация на щитовидната жлеза
Комбинацията от адекватен йод и селен гарантира, че щитовидната жлеза може да произвежда хормони (йод), да ги превръща в активната им форма (селен) и да се защитава от оксидативно увреждане по време на производството (селен). Това е най-важната полза и причината тези два минерала да се разглеждат заедно.
Защита при автоимунно тиреоидно заболяване
Ключово проучване на Turker и колеги установява, че суплементацията със селен (200 mcg дневно) при пациенти с болест на Хашимото значително намалява антителата срещу тиреоидна пероксидаза (анти-TPO) и подобрява ултразвуковия вид на щитовидната жлеза. Множество последващи проучвания потвърждават тази находка.
Антиоксидантна защита
Ролята на селена в глутатион пероксидазата подпомага главната антиоксидантна система на организма. Адекватният селен гарантира, че рециклирането на глутатион работи на пълен капацитет, защитавайки клетките от оксидативно увреждане.
Намаляване на риска от рак
Проучването Nutritional Prevention of Cancer (NPC) установява, че суплементацията със селен (200 mcg дневно) намалява честотата на рак на простатата с 52%, на колоректален рак с 58% и на рак на белия дроб с 46% при лица с ниски изходни нива на селен. Въпреки това, проучването SELECT не открива полза при мъже с достатъчни нива на селен, което предполага, че ефектът се дължи на коригиране на дефицит, а не на фармакологично действие.
Имунна функция
И селенът, и йодът подпомагат имунната функция. Селенът е необходим за оптималната функция на Т-клетките, естествените клетки убийци и макрофагите. Йодът притежава директни антимикробни свойства и подпомага оксидативния взрив, използван от неутрофилите за унищожаване на патогени.
Какво да очаквате
Седмица 1 до 2
Минимална доловима промяна. Селенът и йодът действат на клетъчно и ензимно ниво. Ако функцията на щитовидната жлеза е била нарушена поради дефицит, TSH може да започне да се променя в рамките на 2 седмици, но е малко вероятно да усетите това.
Седмица 2 до 4
Ако функцията на щитовидната жлеза е била субоптимална поради дефицит на селен или йод, енергийните нива може да започнат да се подобряват. Толерантността към студ може да се увеличи. Мъглата в ума може да започне да се разсейва.
Месец 2 до 3
Подобрения в кръвните показатели: TSH се нормализира, свободният Т3 се подобрява, анти-ТРО антителата намаляват (при болест на Хашимото). Енергията, настроението и метаболизмът се стабилизират. Качеството на косата и кожата може да се подобри, ако функцията на щитовидната жлеза е била компрометирана.
Дългосрочно
Устойчива функция на щитовидната жлеза, постоянна антиоксидантна защита и намален риск от прогресия на автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. При мъже на границата на дисфункция на щитовидната жлеза, адекватният прием на селен и йод може да предотврати необходимостта от медикаменти за щитовидната жлеза.
Какво показва науката
Turker и колеги (2006) провеждат рандомизирано контролирано проучване при 48 пациенти с автоимунен тиреоидит. Суплементацията с 200 mcg селен дневно в продължение на 3 месеца значително намалява нивата на анти-ТРО антитела (с 21% спрямо 4,8% увеличение в плацебо групата) и подобрява ехоструктурата на щитовидната жлеза при ултразвук.
Rayman и колеги (2012) публикуват британското проучване PRECISE, установявайки, че суплементацията със селен (100 до 200 mcg дневно) повишава плазмения селен, селенопротеин Р и активността на глутатион пероксидазата по дозозависим начин. Дозата от 200 mcg оптимизира и трите маркера.
Clark и колеги (1996) публикуват проучването Nutritional Prevention of Cancer (NPC), установявайки, че 200 mcg селен дневно намалява общата честота на рак с 25%, рака на простатата с 52% и смъртността от рак с 50% при лица с ниски изходни нива на селен. Ефектът не се наблюдава при лица с адекватни изходни нива на селен.
Zimmermann и Kohrle (2002) публикуват изчерпателен преглед, документиращ, че дефицитът на селен изостря ефектите на йодния дефицит върху функцията на щитовидната жлеза и че комбинираната суплементация води до по-голямо подобрение на функцията на щитовидната жлеза, отколкото всеки от минералите поотделно.
Какво съобщават хората
Селенът и йодът се обсъждат по-рядко във форумите за хранителни добавки в сравнение с магнезия или цинка, но имат посветени последователи сред хората с проблеми с щитовидната жлеза. Мъжете, които откриват гранична функция на щитовидната жлеза и започват да приемат и двата минерала, често съобщават за подобрена енергия, по-добра толерантност към студ, по-ясно мислене и подобрена телесна композиция, особено намалено задържане на вода и подпухналост.
Подходът с бразилския орех (един до два ореха дневно) е популярен в здравните общности като хранителен източник на селен. Мъжете, които възприемат тази практика, съобщават, че това е един от най-лесните навици за поддържане на суплементация.
Сред мъжете с болест на Хашимото суплементацията със селен се обсъжда широко като една от малкото интервенции, които последователно намаляват нивата на антитела. Мнозина съобщават, че добавянето на селен подобрява симптомите на щитовидната жлеза, дори когато дозата на медикаментите за щитовидната жлеза не се променя.
Най-често обсъжданото предупреждение във форумите е чувствителността към йод при пациенти с болест на Хашимото. Някои хора с автоимунен тиреоидит изпитват обостряне на симптомите при суплементация с йод, особено при по-високи дози. Това подсилва препоръката да се започне с по-ниски дози и да се осигури прием на селен преди въвеждането на допълнителен йод.
Протокол за дозиране
Стандартен протокол за селен
``` Форма: Селенометионин (най-добре абсорбиран, най-проучен) Селенова мая (добра алтернатива) Доза: 200 mcg дневно Време на прием: С всяко хранене Продължителност: Ежедневна суплементация за неопределено време ```
Стандартен протокол за йод
``` Форма: Калиев йодид Йод от водорасли келп (естествен източник) Доза: 150-300 mcg дневно Време на прием: С всяко хранене Продължителност: Ежедневна суплементация за неопределено време ```
Комбинирани бележки за дозиране
``` КАТЕГОРИЯ СЕЛЕН ЙОД Общо здраве 200 mcg 150 mcg Оптимизация на щитовидната жлеза 200 mcg 150-300 mcg Болест на Хашимото 200 mcg Започнете с 0, добавете 75-150 mcg след 3 месеца на селен Спортисти / висок тренировъчен обем 200 mcg 150 mcg Диета с нисък йод (без йодирана сол) 200 mcg 300 mcg ```
Важна предупреждение за безопасност относно йода
Не превишавайте 1 100 mcg (1,1 mg) йод дневно (горната граница на прием според NIH). Излишъкът от йод може парадоксално да потисне функцията на щитовидната жлеза (ефект на Wolff-Chaikoff). Добавките с водорасли келп и морски водорасли понякога съдържат изключително високи нива на йод (до над 10 000 mcg на порция). Проверявайте внимателно етикетите.
Форми на селен
``` ФОРМА АБСОРБЦИЯ БЕЛЕЖКИ Селенометионин Най-добра Вгражда се в телесните протеини, най-проучен Селенова мая Добра Съдържа смесени селеноаминокиселини Натриев селенит Умерена Неорганична форма, по-слабо задържана Селенов глицинат Добра Хелатна форма ```
Контекст на комбиниране
Синергични комбинации
Селен + Йод:
Винаги приемайте двете добавки заедно. Йодът без селен може да влоши оксидативния стрес на щитовидната жлеза. Селенът без достатъчно йод ограничава функцията на щитовидната жлеза. Те представляват функционална двойка.
Селен + CoQ10:
Проучването на Alehagen демонстрира, че комбинираният ежедневен прием на селен (200 мкг) и CoQ10 (200 мг) намалява сърдечно-съдовата смъртност с 53%. Синергията включва ролята на селена в селенопротеин-медиираната антиоксидантна защита, която работи заедно с митохондриалната защита на CoQ10.
Селен + Витамин Е:
Селен-зависимата глутатион пероксидаза и витамин Е предпазват клетъчните мембрани от липидна пероксидация чрез комплементарни механизми. Исторически са изследвани заедно за антиоксидантна защита.
Конфликти
Йод + Болест на Хашимото (високи дози):
При индивиди с автоимунен тиреоидит високите дози йод (над 300 мкг) могат да предизвикат или влошат възпалението на щитовидната жлеза. Започнете със селен, след което въведете ниски дози йод внимателно.
Селен + Високи дози витамин С:
Много високите дози витамин С могат да намалят абсорбцията на неорганични форми на селен (натриев селенит). Това не е проблем при селенометионин или при прием по различно време на хранене.
Често задавани въпроси
Как да разбера дали имам дефицит на селен или йод?
За селен: могат да се изследват плазмени нива на селен или селенопротеин Р, но това не се назначава рутинно. Ако консумирате много малко бразилски орехи, морски дарове или органични меса и регионът ви е беден на селен (Тихоокеански северозапад, части от Европа, Китай), сте в повишен риск. За йод: тест за уринарна йодна концентрация отразява скорошния прием. Ако не използвате йодирана сол и консумирате ограничени количества морски дарове и млечни продукти, дефицитът е вероятен.
Мога ли просто да ям бразилски орехи вместо да приемам селен като добавка?
Да. Един до два бразилски ореха дневно осигуряват приблизително 100 до 200 мкг селен. Въпреки това, съдържанието на селен варира значително в зависимост от произхода. Бразилските орехи от Бразилия са с най-високо съдържание. Други произход може да съдържат много по-малко. Ако използвате този подход, кръвното изследване може да потвърди адекватността.
Защо йодираната сол не решава проблема?
Йодираната сол помага, но няколко тенденции са намалили нейната ефективност: широко разпространение на нейодирани соли (морска, хималайска, кошерна), диети с ниско съдържание на натрий, премахване на йода от търговския хляб и увеличена употреба на бром в преработката на брашно (който конкурира йода за захващане от щитовидната жлеза). Много мъже, които смятат, че използват йодирана сол, всъщност не го правят или използват твърде малко, за да покрият нуждите.
Трябва ли да приемам йод, ако имам болест на Хашимото?
Това изисква внимание. Излишъкът на йод може да стимулира TPO и да увеличи продукцията на H2O2, потенциално влошавайки автоимунното възпаление на щитовидната жлеза. Започнете със селен (200 мкг дневно) поне 3 месеца преди да въведете йод. Когато въвеждате йод, започнете с ниска доза (75 до 150 мкг) и проследявайте анти-TPO антитела и симптоми. Не приемайте мегадози йод при автоимунно заболяване на щитовидната жлеза.
Наистина ли селенът намалява риска от рак?
При популации с нисък селенов статус суплементацията показва значително намаляване на риска от рак. При популации с адекватен селен допълнителната суплементация не намалява риска от рак и може да увеличи риска от диабет тип 2 при супрафизиологични дози (проучване SELECT). Това е ефект на корекция на дефицита. Суплементирайте за оптимизиране, не приемайте мегадози.
Странични ефекти
Селен
Чести:
Няма при 200 мкг дневно. Понася се добре.
Нечести (излишък над 400 мкг дневно):
Симптомите на селеноза включват чеснов дъх, косопад, чупливи нокти, стомашно-чревни оплаквания, умора и раздразнителност. Горната допустима граница е 400 мкг дневно.
Йод
Чести:
Няма при 150 до 300 мкг дневно при хора без автоимунно заболяване на щитовидната жлеза.
Нечести:
Метален вкус, повишено слюноотделяне и стомашно разстройство при по-високи дози. Обостряне на щитовидната жлеза при пациенти с болест на Хашимото при дози над 300 мкг.
Управление
Не превишавайте 400 мкг селен дневно. Не превишавайте 1100 мкг йод дневно. Ако използвате добавки с водорасли келп, проверете съдържанието на йод на порция (някои съдържат опасно високи количества). Проследявайте функцията на щитовидната жлеза, ако приемате йод с известно автоимунно заболяване на щитовидната жлеза.
Противопоказания и предпазни мерки
Абсолютни противопоказания
Селен:
Няма абсолютни противопоказания при 200 мкг дневно при здрави индивиди.
Йод при тиреоидна буря или тежък хипертиреоидизъм:
Приемът на йод може да влоши тиреотоксикозата.
Относителни противопоказания
Болест на Хашимото (за йод):
Използвайте само ниски дози, след като селенът е въведен първо и с проследяване.
Болест на Грейвс (за йод):
Йодът може да влоши хипертиреоидизма при болест на Грейвс. Необходимо е медицинско наблюдение.
Лекарствени взаимодействия
Тиреоидни медикаменти (левотироксин):
Йодът може да повлияе дозирането на тиреоидните медикаменти. Информирайте лекуващия си лекар, ако приемате йод като добавка.
Литий:
И литият, и йодът влияят на функцията на щитовидната жлеза. Комбинираната употреба увеличава риска от хипотиреоидизъм. Проследявайте функцията на щитовидната жлеза.
Антитиреоидни лекарства (метимазол, PTU):
Суплементацията с йод може да повлияе тези медикаменти. Използвайте само под медицинско наблюдение.
Литература
Turker O, Kumanlioglu K, Karapolat I, Dogan I. Selenium treatment in autoimmune thyroiditis: 9-month follow-up with variable doses. J Endocrinol. 2006;190(1):151-156. PMID: 16837619
Rayman MP, Thompson AJ, Bekaert B, et al. Randomized controlled trial of the effect of selenium supplementation on thyroid function in the elderly in the United Kingdom. Am J Clin Nutr. 2008;87(2):370-378. PMID: 18258628
Clark LC, Combs GF Jr, Turnbull BW, et al. Effects of selenium supplementation for cancer prevention in patients with carcinoma of the skin: a randomized controlled trial. JAMA. 1996;276(24):1957-1963. PMID: 8971064
Zimmermann MB, Kohrle J. The impact of iron and selenium deficiencies on iodine and thyroid metabolism: biochemistry and relevance to public health. Thyroid. 2002;12(10):867-878. PMID: 12487769
Caldwell KL, Makhmudov A, Ely E, Jones RL, Wang RY. Iodine status of the U. S. population, National Health and Nutrition Examination Survey, 2005-2006 and 2007-2008. Thyroid. 2011;21(4):419-427. PMID: 21323596
Rayman MP. Selenium and human health. Lancet. 2012;379(9822):1256-1268. PMID: 22381456