Какво научавате от този модул
Този модул обяснява разликата между лабораторните референтни граници („нормални“) и оптималните граници за тестостерон и свързаните с него маркери. Ще научите как се създават лабораторните референтни граници, защо те са твърде широки, за да бъдат клинично полезни за мъже, стремящи се към оптимално здраве и функция, какви са оптималните граници за общ тестостерон, свободен тестостерон, SHBG, естрадиол и други ключови маркери, и защо диапазонът от 600 до 900 ng/dL за общ тестостерон е целта, която корелира с най-добрите резултати.
Защо това е важно
Ето един сценарий, който наблюдавам постоянно. 38-годишен мъж е изтощен, губи мускулна маса, трупа мазнини, няма либидо и се чувства сякаш е остарял с 15 години за една нощ. Отива на лекар и получава резултат за общ тестостерон от 320 ng/dL. Лекарят поглежда лабораторния отчет, вижда, че референтната граница е от 300 до 1 000 ng/dL, и му казва: „Вие сте в нормалните граници.“
Този мъж напуска кабинета с мисълта, че няма нищо нередно с него от медицинска гледна точка. Но 320 ng/dL е нивото на тестостерон на средностатистически 80-годишен мъж. Лекарят технически не е излъгал. Стойността е в лабораторната референтна граница. Но референтната граница е толкова широка, че е практически безполезна за насочване на клинични решения при мъж на 30 години.
Това несъответствие между „нормално“ и „оптимално“ е причината толкова много мъже да страдат със симптоми на нисък тестостерон в продължение на години, докато им казват, че са добре. Разбирането на разликата между тези две концепции е едно от най-важните неща, които можете да научите по пътя си към TRT, независимо дали в крайна сметка ще приемате тестостерон или не.
Как работи
Как се създават лабораторните референтни граници
Лабораторните референтни граници се изграждат на базата на популационни данни. Лаборатория взема проби от голяма група хора, измерва стойностите и определя „нормалния“ диапазон като приблизително средните 95% от резултатите (от 2,5-ия до 97,5-ия персентил).
Проблемът е кой е включен в тази популационна извадка.
Основополагащо проучване в рамките на Framingham Heart Study измерва тестостерона при здрави, необезни млади мъже на възраст от 19 до 39 години, използвайки течна хроматография с тандемна масспектрометрия (златният стандарт за измерване). Изследователите установяват, че хармонизираната нормална граница за тази здрава популация е от 264 до 916 ng/dL.
Но повечето търговски лаборатории не използват толкова внимателно подбрана референтна популация. Проучване, публикувано в The Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism, установява, че лабораторните референтни граници за общ тестостерон варират значително: долната граница варира от 130 до 450 ng/dL, а горната от 486 до 1 593 ng/dL в различните лаборатории.
Защо вариацията е толкова голяма? Защото някои лаборатории включват в референтната си популация мъже със затлъстяване, възрастни мъже, мъже на медикаменти, които потискат тестостерона, и мъже с хронични заболявания. Когато включите болни и нездрави хора в дефиницията си за „нормално“, „нормалното“ започва да изглежда доста зле.
Защо границата от 300 ng/dL е проблематична
Повечето клинични насоки използват 300 ng/dL като праг за диагностициране на тестостеронов дефицит. Но проучване, публикувано в The Journal of Urology, озаглавено „What Is a Normal Testosterone Level for Young Men?“, изследва конкретно дали границата от 300 ng/dL има смисъл за по-млади мъже. Изследователите установяват, че младите мъже (на възраст от 20 до 44 години) имат различни референтни граници за тестостерон в сравнение с по-възрастните мъже и че възрастово-специфичните нормативни стойности трябва да бъдат интегрирани в клиничната оценка.
Използването на един и същ праг за 25-годишен и 75-годишен мъж няма клиничен смисъл. 25-годишен мъж с 310 ng/dL се намира в напълно различна физиологична ситуация от 75-годишен с 310 ng/dL. По-младият мъж вероятно е претърпял драматичен спад от нивата, които би трябвало да има. По-възрастният може да е в очаквания диапазон за възрастта си.
Този подход с един единствен праг означава, че млади мъже с действително потиснат тестостерон биват информирани, че са „нормални“, и изпращани у дома без лечение и без изследване на причината за ниските им нива.
Оптималният диапазон: 600 до 900 ng/dL
Въз основа на наличните изследвания и клиничен опит, диапазонът на общия тестостерон, в който повечето мъже съобщават, че се чувстват и функционират най-добре, е от 600 до 900 ng/dL.
Този диапазон се подкрепя от няколко линии на доказателства:
Хармонизираните референтни данни от Framingham Heart Study и три европейски кохорти установяват, че 50-ият персентил (медиана) на общия тестостерон за здрави необезни мъже на възраст от 19 до 39 години е приблизително 531 ng/dL, като горният квартил варира от около 600 до 900 ng/dL. Това означава, че 600 до 900 ng/dL представлява горната нормална граница за здрави млади мъже.
Изследвания на връзката между тестостерона и здравните резултати от National Academy of Sciences установяват, че мъжете с нисък тестостерон имат по-висока честота на физическа дисфункция, сексуална дисфункция и диабет. Тези асоциации не се ограничават до мъже под 300 ng/dL. Мъжете в долния край на „нормалния“ диапазон (300 до 500 ng/dL) все още показват по-високи нива на тези състояния в сравнение с мъжете в диапазона 600 до 900 ng/dL.
Клиничният опит с хиляди мъже на TRT последователно показва, че разрешаването на симптомите (подобрена енергия, либидо, телесна композиция, настроение и възстановяване) настъпва най-надеждно, когато общият тестостерон се стабилизира в диапазона 600 до 900 ng/dL. Нивата под 500 ng/dL често оставят мъжете с остатъчни симптоми. Нивата над 1 000 ng/dL увеличават риска от странични ефекти като повишен хематокрит и естрадиол, без пропорционална допълнителна полза за повечето мъже.
Какво да очаквате
Оптимални граници за всеки ключов маркер
Ето границите, които препоръчвам като целеви, основани на публикувани изследвания и клиничен опит. Те не са диагностични критерии за лечение. Те са границите, свързани с най-добрите симптоми, функция и рисков профил.
Общ тестостерон: 600 до 900 ng/dL
Това е диапазонът, в който повечето мъже постигат пълно разрешаване на симптомите и оптимална функция. Лабораторният референтен диапазон от 300 до 1000 ng/dL е твърде широк, за да бъде полезен. Мъж с 350 ng/dL и мъж с 800 ng/dL са в една и съща „нормална“ граница, но ще се чувстват и ще функционират много различно.
Свободен тестостерон: 15 до 25 pg/mL (чрез директно измерване) или 70 до 150 pg/mL (чрез изчисление)
Свободният тестостерон е бионаличната фракция, която определя ефектите, които усещате. Стремете се към горната половина на референтния диапазон. Нисък свободен тестостерон при нормален общ тестостерон обикновено означава, че SHBG е твърде висок.
SHBG: 25 до 45 nmol/L
Това е функционалната оптимална зона. Под 20 nmol/L предполага инсулинова резистентност или метаболитни проблеми. Над 50 nmol/L означава, че твърде много тестостерон се свързва и става недостъпен.
Естрадиол (чувствителен анализ): 20 до 35 pg/mL (оптимизационна цел)
Това е оптимизационната цел за мъже на ТЗТ. Общият лабораторен референтен диапазон е по-широк (до 50 pg/mL) и много мъже се чувстват добре в диапазона 35 до 50 pg/mL без симптоми. Този по-тесен диапазон 20 до 35 pg/mL поддържа здравето на костите, мозъчната функция, либидото и сърдечно-съдовата защита, като същевременно минимизира риска от странични ефекти от повишен естрадиол (задържане на вода, промени в настроението, гинекомастия). Както твърде високите, така и твърде ниските нива причиняват проблеми.
LH: 2 до 9 mIU/mL (от значение само ако не сте на ТЗТ)
Нормален LH с нисък тестостерон предполага вторичен хипогонадизъм. Висок LH с нисък тестостерон предполага първичен. LH ще бъде потиснат до почти нула при ТЗТ, което е очаквано и нормално.
FSH: 1.5 до 12 mIU/mL (от значение само ако не сте на ТЗТ)
Същите принципи на интерпретация като при LH. FSH също ще бъде потиснат при ТЗТ.
Хематокрит: 40 до 50%
Под 50% е прагът на безопасност. Ако хематокритът надвиши 54% при ТЗТ, терапията трябва да бъде преустановена. Редовното кръводаряване или терапевтичната флеботомия могат да помогнат за управлението на повишения хематокрит.
PSA: Под 4.0 ng/mL абсолютно; увеличение с по-малко от 1.4 ng/mL спрямо изходното ниво
Стабилният PSA при ТЗТ е успокояващ. Бързото увеличение спрямо изходното ниво изисква урологична оценка, независимо от абсолютната стойност.
Глюкоза на гладно: Под 100 mg/dL
Инсулин на гладно: Под 10 uIU/mL (идеално) до 12 uIU/mL
Хемоглобин A1C: Под 5.7%
Тези метаболитни маркери отразяват инсулиновата чувствителност, която пряко влияе върху производството на тестостерон и нивата на SHBG.
TSH: 1.0 до 2.5 mIU/L (функционален оптимум)
Стандартният диапазон достига до 4.0, но стойности над 2.5 могат да показват субклинична тиреоидна дисфункция, която имитира симптоми на нисък тестостерон.
ApoB: Под 90 mg/dL (под 60 mg/dL за лица с висок риск)
По-добър маркер за сърдечно-съдов риск от LDL самостоятелно. Проследявайте този показател в началото и по време на ТЗТ, за да наблюдавате сърдечния риск.
Какво показват изследванията
Проучването Framingham Heart Study, едно от най-големите и строги референтни проучвания за тестостерон, измерва тестостерона чрез LC-MS/MS при здрави необезни мъже на възраст от 19 до 39 години. Полученият хармонизиран референтен диапазон е 264 до 916 ng/dL (2.5-и до 97.5-и персентил). Медианата е приблизително 531 ng/dL. Това означава, че при здрава, необезнa млада мъжка популация половината мъже са над 531 ng/dL, а половината са под.
Проучване на над 200 000 мъже, публикувано през 2024 г., разработва нови референтни стойности за серумния тестостерон и потвърждава, че настоящите референтни диапазони варират значително между лабораториите и че стандартизиран подход, използващ добре характеризирани здрави популации, би подобрил клиничното вземане на решения.
Докладът на Националната академия на науките относно „Тестостерон и здравни резултати“ установява, че по-ниските нива на тестостерон са свързани с по-висока честота на множество неблагоприятни здравни резултати, включително метаболитен синдром, диабет тип 2, сърдечно-съдов риск и намалена физическа функция. Тези асоциации съществуват в спектър, а не само под границата от 300 ng/dL.
Валидиран възрастово-нормативен модел, публикуван в PLOS ONE, установява, че въпреки че тестостеронът показва нарастваща вариация с възрастта, средните нива при здрави мъже не намаляват толкова рязко, колкото се смяташе досега, когато затлъстяването и болестите са контролирани. Това предполага, че голяма част от свързаното с възрастта намаление на тестостерона, считано за „нормално“, всъщност се дължи на влошаване на здравето, а не на самото стареене.
Изследване на управлението на естрадиола по време на ТЗТ установява, че приблизително 20% от мъжете на тестостеронова терапия развиват нива на естрадиол над 42.6 pg/mL. Мъжете с повишен естрадиол, лекувани с ароматазни инхибитори, отбелязват спад на нивата си от медиана 65 pg/mL до 22 pg/mL, с едновременно поддържане на адекватни нива на тестостерон. Това подкрепя оптималната цел от 20 до 35 pg/mL.
Митове срещу реалност
„Ако лабораторните Ви резултати са в нормалния диапазон, всичко е наред“
„Нормалният“ диапазон за общ тестостерон включва стойности, които при повечето мъже съответстват на значителна симптоматика. Общ тестостерон от 310 ng/dL е „нормален“ според повечето лабораторни стандарти, но се свързва с умора, нисък либидо, лошо възстановяване и повишен метаболитен риск. Да бъдеш технически в рамките на нормата и да бъдеш оптимално здрав са две напълно различни неща.
„Тестостеронът естествено намалява с възрастта, така че по-ниските нива при по-възрастните мъже са приемливи“
Изследвания, контролиращи затлъстяването и здравословния статус, показват, че свързаният с възрастта спад на тестостерона е много по-слабо изразен, отколкото се смяташе досега. Голяма част от това, което наричаме „свързан с възрастта спад“, всъщност се дължи на наддаване на тегло, метаболитна дисфункция, употреба на медикаменти и хронични заболявания. 55-годишен мъж с общ тестостерон 350 ng/dL може да не изпитва нормално стареене. Той може да изпитва хормоналните последици от 20 години лошо метаболитно здраве.
„Оптималните диапазони са измислени от TRT клиники, за да продават повече рецепти“
Оптималните диапазони, които препоръчвам, се основават на хармонизирани данни от Framingham Heart Study, изследвания на резултатите, свързващи нивата на тестостерон със здравните маркери, и последователни клинични наблюдения при хиляди пациенти. Те не са произволни числа, създадени да генерират пациенти. Те са диапазоните, в които мъжете надеждно се чувстват и функционират най-добре.
„По-високото винаги е по-добре“
Съществува таван на ползата. Общ тестостерон над 1000, 1100 ng/dL не води до пропорционално по-добри резултати за повечето мъже, но увеличава риска от повишен хематокрит, акне, косопад и повишаване на естрадиола. Диапазонът 600, 900 ng/dL балансира ползата с риска.
„Вашият лекар знае разликата между нормално и оптимално“
Повечето общопрактикуващи лекари използват лабораторния референтен диапазон като инструмент за вземане на решения. Ако резултатът Ви е в рамките на нормата, Ви казват, че сте добре. Много малко общопрактикуващи лекари са обучени да оценяват тестостерона в контекста на оптимални диапазони, взаимодействия с SHBG или корелация на симптомите с конкретни нива. Това не е критика към Вашия лекар. Това е пропуск в начина, по който медицинската система третира хормоналната оптимизация.
Как да приложите това на практика
Оценка на собствените Ви резултати спрямо оптималните диапазони
Извадете най-новите си лабораторни резултати и преминете през този контролен списък:
1. Общ тестостерон.
Дали е между 600 и 900 ng/dL? Ако е между 300 и 600, Вие сте „нормален“ според лабораторните стандарти, но вероятно под оптималното ниво. Под 300 при две сутрешни изследвания е клиничен дефицит, независимо коя референтна система използвате.
1. Свободен тестостерон.
Дали е в горната половина на лабораторния референтен диапазон? Ако общият тестостерон изглежда добре, но свободният тестостерон е нисък, проверете SHBG.
1. SHBG.
Дали е между 25 и 45 nmol/L? Над 50 свободният Ви тестостерон се потиска. Под 20 може да имате инсулинова резистентност, която си струва да се адресира.
1. Естрадиол.
Дали е между 20 и 35 pg/mL? Високият естрадиол при висок телесен мазнини предполага, че намаляването на телесните мазнини трябва да бъде първата интервенция.
1. Хематокрит.
Дали е под 50%? Ако сте на TRT и той тенденциозно надхвърля 50%, обсъдете флеботомия или корекция на дозата с Вашия лекар.
1. Метаболитни маркери.
Дали инсулинът на гладно е под 10 uIU/mL? Дали глюкозата на гладно е под 100 mg/dL? Дали A1C е под 5.7%? Метаболитната дисфункция е най-честият и най-лесно коригируем двигател на субоптималния тестостерон.
Какво да направите при субоптимални резултати
Ако общият Ви тестостерон е 400, 600 ng/dL и начинът Ви на живот не е оптимизиран:
Съсредоточете се върху съня (7, 9 часа), храненето (достатъчно протеини, здравословни мазнини, микронутриенти), силовите тренировки (3, 5 дни седмично), управлението на стреса и намаляването на телесните мазнини. Направете повторен тест след 60, 90 дни.
Ако общият Ви тестостерон е 400, 600 ng/dL и начинът Ви на живот вече е оптимизиран:
Направете пълен панел с LH, FSH, щитовидна жлеза и метаболитни маркери. Адресирайте вторичните двигатели (щитовидна жлеза, инсулинова резистентност, висок SHBG). Ако не се открие коригируема причина и симптомите продължават, обсъдете TRT с квалифициран специалист.
Ако общият Ви тестостерон е под 400 ng/dL при две сутрешни изследвания, въпреки добрия начин на живот:
Консултирайте се със специалист по хормонална оптимизация. Изследвайте първичен срещу вторичен хипогонадизъм чрез LH и FSH. TRT може да бъде подходяща.
Как изглежда това на практика
Пример 1: „Нормално“, но не оптимално.
Тайлър, на 36 години, си прави лабораторни изследвания. Общ тестостерон: 420 ng/dL. Лекарят му казва: „Нормалните стойности започват от 300, вие сте добре.“ Тайлър все още има ниска енергия, лошо възстановяване от тренировки и ниско либидо. Свободният му тестостерон е 7,8 pg/mL (нисък), SHBG е 52 nmol/L (висок), а инсулинът на гладно е 14 uIU/mL (повишен). Тайлър е „нормален“ според лабораторните стандарти, но субоптимален по всеки смислен клиничен показател. Високият му SHBG свързва тестостерона му, а повишеният инсулин предполага ранна метаболитна дисфункция. Справянето с метаболитните проблеми и понижаването на SHBG вероятно биха подобрили симптомите му без ТРТ.
Пример 2: Под оптималното, причинено от начина на живот.
Дерек, на 41 години, има общ тестостерон 380 ng/dL. Той спи пет до шест часа на нощ, храни се предимно с преработени храни, не тренира и е с 18 кг наднормено тегло. Лекарят му би могъл да предпише ТРТ, но истинското решение е промяна в начина на живот. След три месеца сън от седем до осем часа, хранене с пълноценни храни и адекватен прием на протеини, тренировки четири дни в седмицата и загуба на 9 кг, повторното изследване показва общ тестостерон 540 ng/dL и почти удвоен свободен тестостерон. Все още не е в оптималния диапазон, но тенденцията е ясна и той се чувства значително по-добре.
Пример 3: Истински дефицит.
Кевин, на 45 години, има общ тестостерон 240 ng/dL при две отделни сутрешни изследвания на гладно. Начинът му на живот е оптимизиран: тренира редовно, спи добре, храни се здравословно и поддържа здравословно телесно тегло. LH е 12 mIU/mL (повишен), което показва първичен хипогонадизъм. Тестисите му не произвеждат достатъчно тестостерон, въпреки че хипофизата изпраща силни сигнали. Кевин е ясен кандидат за ТРТ. Неговият лекар започва терапия с тестостеронов ципионат и в рамките на три месеца общият му тестостерон се стабилизира на 720 ng/dL. Енергията, либидото и възстановяването му се възстановяват.
Пример 4: Опасността от супрафизиологични нива.
Арън, на 33 години, отива в клиника с философия „повече е по-добре“, която му предписва доза, повишаваща общия му тестостерон до 1 200 ng/dL. Естрадиолът му скача до 72 pg/mL. Хематокритът му достига 53%. Той задържа вода, има акне по гърба и въпреки високия тестостерон, либидото му всъщност е по-лошо, защото естрадиолът му е извън контрол. Отговорен лекар би намалил дозата му, за да достигне целеви стойности от 700 до 800 ng/dL, при които той би се чувствал по-добре с по-малко странични ефекти.
Как се свързва това
Този модул завършва раздела за лабораторна грамотност от Модул 03. Сега разбирате защо вашата клиника има значение (Модул 03.01), как да получите точни лабораторни резултати (Модул 03.02), как да разчитате всеки маркер в панела си (Модул 03.03) и разликата между нормално и оптимално (този модул).
В Модул 04 ще преминете към решения относно протокола: кой метод на приложение да използвате, кой естер да изберете, как да инжектирате правилно и защо схемата на дозиране има значение. Познанията за лабораторните изследвания от Модул 03 са основата, която прави всяко решение в Модул 04 информирано и целенасочено.
Често срещани грешки
1. Приемане на „нормалното“ за цел.
Лабораторният референтен диапазон не е създаден, за да дефинира оптимално здраве. Той е създаден, за да обхване 95% от извадка от популацията. Да бъдеш в долните 10% от този диапазон е много различно от това да бъдеш в горните 25%.
2. Сравняване на вашите стойности с различен лабораторен референтен диапазон.
Ако първото ви изследване е направено в Quest, а второто в Labcorp, референтните диапазони може да са различни. Сравнявайте действителните си стойности, а не дали те са отбелязани като ниски или нормални.
3. Пренебрегване на ролята на телесните мазнини и метаболитното здраве.
Много мъже със субоптимален тестостерон имат поправима метаболитна причина. Високият процент телесни мазнини увеличава активността на ароматазата (превръщаща повече тестостерон в естрадиол), води до инсулинова резистентност (която потиска SHBG и производството на тестостерон) и създава системно възпаление. Загубата на телесни мазнини често подобрява едновременно тестостерона, свободния тестостерон и естрадиола.
4. Стремеж към възможно най-високо ниво на тестостерон.
Целта не е да бъдете възможно най-високо. Целта е да бъдете в диапазона, в който се чувствате и функционирате най-добре с най-нисък рисков профил. За повечето мъже това е 600 до 900 ng/dL. По-високите стойности не увеличават пропорционално ползата, но увеличават страничните ефекти.
5. Промяна на протокола въз основа на един лабораторен резултат.
Един комплект лабораторни изследвания е една точка от данни. Тенденциите в множество изследвания са истинската картина. Ако общият ви тестостерон веднъж е 550 ng/dL, а следващия път 650 ng/dL, това е нормална биологична вариация. Не променяйте дозата си въз основа на един единствен резултат.
Често задавани въпроси
Общият ми тестостерон е 450 ng/dL, а лекарят ми казва, че съм добре. Така ли е?
Според лабораторния референтен диапазон, да. Според оптималните стандарти обаче 450 ng/dL е субоптимално за повечето мъже, особено за тези под 50 години. Преценете свободния тестостерон, SHBG и симптомите. Ако свободният тестостерон е нисък и имате симптоми, съответстващи на нисък тестостерон, диагнозата „сте добре“ заслужава второ мнение от хормонален специалист.
Ами ако тестостеронът ми е над 600 ng/dL, но все още имам симптоми?
Проверете свободния тестостерон и естрадиола. Възможно е да имате адекватен общ тестостерон с висок SHBG (което намалява свободния тестостерон) или висок естрадиол (причиняващ симптоми въпреки добрите общи нива). Също така оценете функцията на щитовидната жлеза, качеството на съня и метаболитното здраве. Тестостеронът не е единственото парче от пъзела.
Дали 1 000 ng/dL е твърде високо?
За повечето мъже общият тестостерон над 900 до 1 000 ng/dL при ТЗТ увеличава риска от странични ефекти без пропорционална полза. Някои мъже функционират добре при по-високи нива, но съотношението риск-полза обикновено благоприятства поддържането в диапазона 600 до 900. Вашият лекар трябва да оцени пълния панел, а не само числото на тестостерона.
Различават ли се оптималните диапазони за различните възрасти?
Хармонизираните данни от проучването Framingham използват здрави необезни мъже на възраст от 19 до 39 години като референтна популация. По-възрастните мъже може да имат леко различни очаквания, но връзката симптом-функция с диапазона 600 до 900 се запазва във всички възрастови групи. Възрастта не променя биологичната реалност, че тялото ви се нуждае от адекватен тестостерон, за да функционира добре.
Ще покрие ли застраховката ТЗТ, ако тестостеронът ми е над 300 ng/dL?
Повечето застрахователни планове използват границата от 300 ng/dL (или собствената си долна граница на лабораторния референтен диапазон) като праг за покриване на ТЗТ. Ако нивата ви са над тази граница, но под оптималните, застраховката може да не покрие лечението. Това е още една причина много мъже да използват клиники като Apex, които работят извън застрахователната система и лекуват въз основа на клинична целесъобразност, а не на застрахователно кодиране.
Основни изводи
1. Лабораторните референтни диапазони (обикновено 300 до 1 000 ng/dL за общ тестостерон) са изградени от широки популационни извадки, включващи затлъстели, болни и възрастни индивиди. Те определят „не е критично абнормно“, а не „оптимално“.
1. Оптималният диапазон за общ тестостерон е 600 до 900 ng/dL. Това е диапазонът, в който повечето мъже изпитват пълно разрешаване на симптомите и оптимална функция, въз основа на хармонизирани референтни данни от здрави популации и клинични проучвания на резултатите.
1. Границата от 300 ng/dL за дефицит е единичен праг, прилаган за всички възрасти, което няма клиничен смисъл. 30-годишен мъж с 310 ng/dL е в коренно различна ситуация от 75-годишен със същото ниво.
1. „Нормален“ общ тестостерон с висок SHBG и нисък свободен тестостерон е функционално същото като нисък тестостерон. Винаги оценявайте пълния панел, а не само основното число.
1. Много мъже със субоптимален тестостерон имат коригируеми метаболитни причини (инсулинова резистентност, висок телесен мазнини, лош сън). Преодоляването им може значително да подобри тестостерона, преди да се обмисля медикаментозно лечение.
1. Целта е диапазонът, в който се чувствате и функционирате най-добре с най-нисък риск. Над 1 000 ng/dL ползата не нараства пропорционално, но страничните ефекти се увеличават.
Литература
1. Travison TG, et al. "Harmonized Reference Ranges for Circulating Testosterone Levels in Men of Four Cohort Studies in the United States and Europe."
The Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism
. 2017;102(4):1161-1173.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/28324103/
1. Brambilla DJ, et al. "Reference ranges for testosterone in men generated using liquid chromatography tandem mass spectrometry in a community-based sample of healthy nonobese young men in the Framingham Heart Study."
The Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism
. 2011;96(8): E1435-E1445.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/21697255/
1. Patel AS, et al. "What Is a Normal Testosterone Level for Young Men? Rethinking the 300 ng/dL Cutoff for Testosterone Deficiency in Men 20-44 Years Old."
The Journal of Urology
. 2023;209(1):204-210.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/36282060/
1. Sikaris K, et al. "Wide variability in laboratory reference values for serum testosterone."
The Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism
. 2005;90(10):5620-5625.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/17100942/
1. Kelsey TW, et al. "A validated age-related normative model for male total testosterone shows increasing variance but no decline after age 40 years."
PLOS ONE
. 2014;9(10): e109346.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/25295520/
1. Yeap BB, et al. "Novel reference range values for serum testosterone: a cross-sectional study of 200,000 males."
The Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism
. 2024.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/38383878/
1. National Research Council. "Testosterone and Health Outcomes." In:
Testosterone and Aging: Clinical Research Directions
. Washington, DC: The National Academies Press; 2003.
https://www. ncbi. nlm. nih. gov/books/NBK216175/
1. Bhasin S, et al. "Testosterone Therapy in Men with Hypogonadism: An Endocrine Society Clinical Practice Guideline."
The Journal of Clinical Endocrinology and Metabolism
. 2018;103(5):1715-1744.