Какво представлява
LL-37 е единственият кателицидинов антимикробен пептид, произвеждан от човешкото тяло. Това е пептид от 37 аминокиселини, който служи като едно от основните оръжия на имунната система срещу бактерии, вируси, гъбички и паразити. Наименованието произлиза от структурата му: започва с два левцинови остатъка (LL) и е с дължина 37 аминокиселини.
Тялото произвежда LL-37 от прекурсорен протеин, наречен hCAP-18 (човешки катионен антимикробен протеин 18 kDa). Когато имунната система засече заплаха, ензими разцепват hCAP-18, за да освободят активния пептид LL-37. Това се случва в неутрофили, макрофаги, дендритни клетки, естествени клетки убийци и епителни клетки в цялото тяло, особено в кожата, белите дробове и стомашно-чревния тракт.
Това, което прави LL-37 забележителен, е неговата многофункционалност. За разлика от традиционните антибиотици, които са насочени към един специфичен механизъм, LL-37 унищожава патогените чрез множество пътища, модулира имунния отговор, неутрализира бактериални токсини, насърчава заздравяването на рани и стимулира образуването на нови кръвоносни съдове. Тази многофункционалност затруднява патогените да развият резистентност към него, което е фундаментално предимство пред конвенционалните антибиотици.
LL-37 привлича значително внимание, тъй като антибиотичната резистентност се превръща във все по-сериозна заплаха за глобалното здраве. Световната здравна организация определя антимикробната резистентност като една от десетте най-големи заплахи за глобалното здраве. LL-37 представлява коренно различен подход за борба с инфекциите, тъй като работи заедно с имунната система, вместо просто да отравя бактериите, както правят традиционните антибиотици.
Клинични проучвания тестват LL-37 локално за заздравяване на рани както при венозни язви на краката, така и при диабетни язви на стъпалата с положителни резултати. Протоколите за инжекционно приложение се основават предимно на опит от общността и предклинични изследвания. Не са публикувани клинични проучвания при хора за инжекционен LL-37.
Как действа
LL-37 унищожава патогените основно чрез разрушаване на клетъчните им мембрани. Пептидът има уникална амфипатична структура, което означава, че едната му страна е привлечена от вода (хидрофилна), а другата от мазнини (хидрофобна). Това му позволява да се вмъкне в липидните мембрани на бактериите и да пробие дупки в тях.
Представете си го като ключ, който пасва на много специфичен тип ключалка. Бактериалните клетъчни мембрани носят отрицателен електрически заряд на повърхността си. Човешките клетъчни мембрани са електрически неутрални. LL-37 е положително зареден, така че естествено се привлича от бактериалните мембрани и игнорира собствените клетки. Тази селективност го прави толкова полезен като антимикробен агент.
Процесът протича по следния начин. LL-37 се привлича от бактериалните мембрани поради разликата в заряда. Пептидът вмъква хидрофобната си страна в липидната мембрана. Множество молекули LL-37 се агрегират и образуват пори или канали в мембраната. Целостта на бактериалната мембрана се нарушава. Клетъчното съдържание изтича и патогенът умира.
Този механизъм е коренно различен от този на антибиотиците. Повечето антибиотици са насочени към специфични бактериални протеини или ензими. Бактериите могат да развият резистентност чрез мутиране на тези мишени. Но бактериите не могат лесно да променят основната зарядна структура на клетъчните си мембрани, без да загубят жизнеспособност. Ето защо антимикробните пептиди като LL-37 се считат за по-малко склонни към развитие на резистентност в сравнение с конвенционалните антибиотици.
Освен директното убиване, LL-37 притежава обширни имуномодулиращи ефекти.
Той неутрализира липополизахарид (LPS), бактериалния токсин, който предизвиква септичен шок и системни възпалителни каскади. Чрез директно свързване на LPS, LL-37 предотвратява активирането на имунни клетки и неконтролираното възпаление, което прави инфекциите опасни.
Той привлича имунни клетки към местата на инфекция чрез хемотактична сигнализация. Когато LL-37 се освободи на мястото на инфекция, той действа като сигнален фар, който привлича неутрофили, моноцити и Т-клетки в областта, за да помогнат за справяне със заплахата.
Той инхибира апоптозата на неутрофилите, което означава, че поддържа имунните клетки живи по-дълго по време на активна инфекция, за да могат да продължат да се борят.
Той стимулира ангиогенезата, т. е. образуването на нови кръвоносни съдове, за да подпомогне заздравяването на рани чрез подобряване на кръвоснабдяването на увредената тъкан.
Той насърчава миграцията на кератиноцити за възстановяване на кожата, поради което показва клинична полза в проучвания за заздравяване на рани.
Той модулира продукцията на цитокини, за да балансира възпалителните реакции, като увеличава противовъзпалителните сигнали, докато регулира провъзпалителните.
LL-37 притежава и антибиофилмова активност. Биофилмите са общности от бактерии, обвити в защитна матрица, която ги прави изключително резистентни към антибиотици. Някои оценки предполагат, че бактериите в биофилми са 100 до 1000 пъти по-резистентни към антибиотици от свободно плаващите бактерии. LL-37 може да проникне и да разруши тези биофилмови структури, излагайки бактериите на имунно елиминиране. Това има важни последици за хроничните инфекции, при които биофилмите са основен проблем.
Връзката с витамин D
Съществува пряка и добре установена връзка между витамин D и продукцията на LL-37. Промоторният регион на гена за кателицидин съдържа витамин D-отговорен елемент. Това означава, че витамин D директно регулира колко LL-37 произвежда организмът. Когато нивата на витамин D са адекватни, организмът може да произвежда LL-37 ефективно. Когато нивата на витамин D са ниски, продукцията на LL-37 спада.
Това помага да се обясни защо дефицитът на витамин D е свързан с повишена податливост към инфекции. Не става въпрос само за самия витамин D. Става въпрос за низходящата продукция на антимикробни пептиди, която витамин D позволява. Проучване, публикувано в Frontiers in Immunology през 2022 г., предполага, че повишаването на експресията на LL-37 чрез витамин D може да помогне за предотвратяване на тежки възпалителни реакции по време на вирусни инфекции. Тази връзка е причината винаги да се подчертава значението на адекватния статус на витамин D като част от основен протокол за суплементация. Ако не сте гледали видеото за витамин D, магнезий и K2, то е от значение като допълнителна информация.
Ползи
Широкоспектърна антимикробна активност
LL-37 е ефективен срещу широк спектър от патогени, включително грам-положителни бактерии (Staphylococcus, Streptococcus), грам-отрицателни бактерии (E. coli, Pseudomonas, Klebsiella), гъбички (видове Candida) и обвити вируси (херпес симплекс, грип). Изследванията демонстрират активност срещу над 38 бактериални вида, 16 гъбични вида и 16 вируса. Тази широка активност го прави ценен, когато конкретният патоген е неизвестен или при наличие на полимикробни инфекции.
Разрушаване на биофилми
Хроничните инфекции често включват биофилми, които са изключително резистентни към конвенционалните антибиотици. LL-37 може да проникне и да разруши структурите на биофилма, излагайки бактериите на имунно елиминиране. Това има значение за състояния като хроничен синузит, хронични инфекции на рани, инфекции, свързани с медицински устройства, и всеки сценарий, при който бактериите са образували защитни общности.
Зарастване на рани
Две рандомизирани контролирани проучвания демонстрират, че локалното приложение на LL-37 ускорява затварянето на рани. Пептидът насърчава реепителизацията чрез стимулиране на миграцията на кератиноцити, подобрява ангиогенезата за по-добро кръвоснабдяване на раневото ложе и едновременно с това осигурява антимикробна защита срещу инфекция на раната.
Имунна модулация
Вместо просто да потиска или стимулира имунната система, LL-37 помага за регулиране на имунните реакции. Той подобрява елиминирането на патогени, като същевременно неутрализира бактериални токсини, които биха могли да предизвикат прекомерно възпаление. Този балансиран подход е ценен, тъй като проблемът при повечето инфекции не е само самият патоген, но и възпалителното увреждане, причинено от имунния отговор.
Синергия с антибиотици
Лабораторни проучвания показват, че LL-37 действа синергично с различни антибиотици, включително бета-лактами и ванкомицин. Пептидът разрушава бактериалните мембрани, позволявайки на антибиотиците по-добър достъп до вътреклетъчните им мишени. Това може да помогне за преодоляване на резистентността в някои случаи и може да позволи по-ниски дози антибиотици да бъдат ефективни.
Неутрализация на ендотоксини
LL-37 свързва и неутрализира липополизахарид (LPS), бактериалния ендотоксин, отговорен за септичен шок. В животински модели на сепсис LL-37 показва защитни ефекти, сравними с антибиотиците, но със значително по-ниски нива на ендотоксин и възпаление.
Какво да очаквате
Няма публикувани фармакокинетични данни при хора за инжекционен LL-37, така че точната информация за времевите рамки идва от съобщения в общността и клинични проучвания за зарастване на рани, а не от клинични фармакологични проучвания.
Какво обикновено съобщават хората
Следващите времеви рамки идват от външни форуми и потребителски общности. Това са анекдотични данни и не носят същата тежест като публикуваните изследвания.
При остри инфекции или за имунна подкрепа повечето потребители съобщават за забележима имунна активация в рамките на първите 2 до 3 дни, включително леки грипоподобни симптоми в някои случаи, докато имунната система се активира. До края на първата седмица мнозина съобщават за подобрение на симптомите, свързани с инфекцията. При хронични инфекции или инфекции, свързани с биофилми, времевата рамка е по-дълга, обикновено 2 до 6 седмици до забележимо подобрение.
Реакции на мястото на инжектиране (зачервяване, подуване, лека топлина) са чести и очаквани през първите няколко дни. Тези реакции отразяват локалните имуностимулиращи ефекти на LL-37 и обикновено отшумяват в рамките на часове.
За приложения за зарастване на рани данните от клинични проучвания предоставят по-конкретна времева рамка. В проучването при венозни язви на краката измеримо подобрение на зарастването на рани се наблюдава в рамките на 3 до 4 седмици при двукратно седмично локално приложение. Концентрацията от 0,5 mg/mL показва приблизително шест пъти по-висока скорост на зарастване в сравнение с плацебо в това проучване.
Това не е съединение, което повечето хора използват за общо здраве или дългосрочна суплементация. Използва се, когато има специфично имунно предизвикателство, активна инфекция или нужда от зарастване на рани, след което употребата се преустановява, след като проблемът бъде разрешен.
Какво показва науката
LL-37 разполага с повече данни от клинични проучвания при хора, отколкото много пептиди в този курс, въпреки че проучванията са фокусирани върху локално зарастване на рани, а не върху инжекционна употреба.
Проучване при венозни язви на крака (Gronberg и съавт., 2014, Wound Repair and Regeneration)
Това е рандомизирано, плацебо-контролирано клинично изпитване, тестващо локално приложение на LL-37 при пациенти с трудно зарастващи венозни язви на крака. 34 пациенти са рандомизирани към плацебо (носител), 0,5 mg/mL LL-37 или 1,6 mg/mL LL-37. Лечението се прилага два пъти седмично в продължение на три седмици, последвано от четири седмици проследяване. Групата с 0,5 mg/mL показва константа на скоростта на зарастване приблизително шест пъти по-висока от плацебо (p = 0,003). Групата с 1,6 mg/mL показва константа на скоростта на зарастване приблизително три пъти по-висока от плацебо (p = 0,088). Не са приписани сериозни нежелани събития на пептида. По-ниската доза всъщност се представя по-добре от по-високата, а групата с 3,2 mg/mL показва по-малка ефикасност с повишен риск от нежелани реакции (некроза на язвата или тежка възпалителна реакция). Този модел на дозозависимост е важен, тъй като демонстрира, че повече не винаги е по-добре с LL-37.
Тип проучване: Рандомизирано контролирано изпитване. Извадка: 34 човешки пациенти с хронични венозни язви на крака. Ограничение: Малък размер на извадката, кратка продължителност на лечението, само локално приложение.
Мултицентрово проучване при венозни язви на крака (публикувано 2021, Wound Repair and Regeneration)
Последващо мултицентрово проспективно рандомизирано плацебо-контролирано изпитване допълнително оценява LL-37 при трудно зарастващи венозни язви на крака, потвърждавайки ползите от локалното приложение на LL-37 за зарастване на рани.
Тип проучване: Мултицентрово рандомизирано контролирано изпитване. Извадка: Човешки пациенти с хронични венозни язви на крака.
Проучване при диабетни язви на стъпалото (2023, Archives of Dermatological Research)
Рандомизирано двойно-сляпо контролирано изпитване тества крем с LL-37 при 25 пациенти с диабетни язви на стъпалото. 13 пациенти получават крем с LL-37, 12 получават плацебо. Приложението е два пъти седмично в продължение на 4 седмици. Групата с LL-37 показва последователно по-голямо увеличение на индекса на гранулация на дни 7, 14, 21 и 28. Проучването установява, че LL-37 подобрява зарастването на диабетни язви на стъпалото с лека инфекция. Въпреки това, не намалява значително нивата на IL-1 алфа или TNF-алфа и не намалява колонизацията с аеробни бактерии в тази популация.
Тип проучване: Рандомизирано двойно-сляпо контролирано изпитване. Извадка: 25 човешки пациенти с диабетни язви на стъпалото. Регистрирано в
ClinicalTrials. gov
(NCT04098562). Ограничение: Малък размер на извадката, кратка продължителност на лечението, само локално приложение.
Проучвания на антимикробната активност
Обширни лабораторни изследвания демонстрират активността на LL-37 срещу метицилин-резистентен Staphylococcus aureus (MRSA), ванкомицин-резистентен Enterococcus, биофилми на Pseudomonas aeruginosa, видове Candida, херпес симплекс вирус и инфлуенца вирус. Това са ин витро проучвания, показващи директни антимикробни ефекти.
Тип проучване: Ин витро лабораторни изследвания. Ограничение: Клетъчни култури и бактериални плаки не потвърждават ин виво ефикасност или оптимално дозиране при хора.
Ограничения в изследванията
Идентифицирани са няколко предизвикателства за терапевтичната употреба на LL-37. LL-37 може да бъде частично инактивиран от серумни протеини, което може да намали системната ефективност в сравнение с локалното приложение. Високите концентрации са цитотоксични за клетките на гостоприемника, което означава, че съществува ясен терапевтичен прозорец. Пептидът е податлив на протеолитична деградация от ензими като трипсин, въпреки че раневата течност изглежда предпазва от тази деградация. Цената на синтеза е значителна поради дължината му (37 аминокиселини). Не съществуват публикувани фармакокинетични данни за инжекционен LL-37 при хора.
Какво съобщават хората
Следното е обобщено от външни платформи, включително Reddit, пептидни форуми и клинични свидетелства. Това са анекдотични данни и не носят същата тежест като публикуваните изследвания.
Имунна подкрепа и инфекции
Потребителите съобщават за употреба на LL-37 при остри и хронични инфекции, включително рецидивиращи синузити, коинфекции при лаймска болест и хронични инфекции, свързани с биофилми. Често срещаните съобщения включват подобрение на симптомите, свързани с инфекцията, в рамките на първата седмица при остри ситуации и от 2 до 6 седмици при хронични сценарии с биофилми. Някои потребители съобщават за комбиниране на LL-37 с конвенционални антибиотици и установяват, че комбинацията е по-ефективна от антибиотиците самостоятелно, което е в съответствие с данните за ин витро синергия.
Докладвани нежелани реакции
Реакциите на мястото на инжектиране са най-често докладваната нежелана реакция, включително зачервяване, подуване, парене или смъдене по време на инжектиране и лек сърбеж. Те са очаквани предвид имуностимулиращия механизъм на LL-37 и обикновено отшумяват в рамките на часове.
Грипоподобни симптоми през първите няколко дни се съобщават от някои потребители, особено при по-високи начални дози. Те включват субфебрилна температура, умора, болки в тялото и общо неразположение. Това изглежда се дължи на освобождаване на цитокини, тъй като LL-37 активира имунните клетки. Започването с по-ниски дози и постепенното им увеличаване може да минимизира тези ефекти.
Някои потребители съобщават за преходно влошаване на симптоми, свързани с автоимунни заболявания, особено при тези с псориазис или розацея. Това е в съответствие с публикуваната литература, показваща свръхекспресия на LL-37 при тези състояния, като външната суплементация може да ги влоши.
Където реалната практика се разминава с изследванията
Повечето протоколи в общността използват инжекционен LL-37, но всички клинични данни са за локално приложение. Няма публикувани доказателства, които да потвърждават, че инжекционният LL-37 достига огнищата на инфекция в ефективни концентрации, оцелява достатъчно дълго в кръвообращението, за да бъде терапевтичен, или следва същата зависимост доза-отговор, наблюдавана в локалните проучвания. Инжекционните протоколи, използвани в общността, са екстраполирани от предклинични изследвания и клинична преценка, а не от клинични изпитвания с инжекционен LL-37 при хора.
Протокол на дозиране
Изследвани дози
Единствените публикувани дози от клинични изпитвания при хора са за локално приложение. Проучването при венозни язви на крака използва концентрации от 0,5 mg/mL и 1,6 mg/mL, прилагани локално два пъти седмично в продължение на три седмици, като 0,5 mg/mL показва най-добри резултати. Проучването при диабетни язви на стъпалото използва крем с LL-37, прилаган два пъти седмично в продължение на четири седмици. Не съществуват публикувани проучвания за определяне на дозата на инжекционен LL-37 при хора.
LL-37 става цитотоксичен за клетките на гостоприемника при концентрации над приблизително 4,5 до 45 mcg/mL (1 до 10 микромола). Всички протоколи за инжекционно дозиране остават значително под тези прагове.
Практически протоколи
Следващите протоколи не са извлечени от публикувани проучвания за определяне на дозата при хора. Те представляват клинични практики и консенсус в общността за инжекционна употреба.
СТАНДАРТЕН ПРОТОКОЛ
Доза: 100 до 200 mcg на ден
Честота: Веднъж дневно
Време: Няма специфични изисквания за времето на приема
Приложение: Подкожна инжекция
Продължителност: 2 до 4 седмици за остра имунна подкрепа, 4 до 6 седмици за хронични проблеми
ПО ПРИЛОЖЕНИЕ
Подкрепа при остра инфекция: 200 mcg дневно в продължение на 5 до 10 дни
Хронична/биофилмна инфекция: 100 до 200 mcg дневно в продължение на 4 до 6 седмици
Имунна подкрепа: 100 mcg дневно в продължение на 2 до 4 седмици
Някои практикуващи използват 125 mcg дневно до 50 дни, последвани от 2 до 4 седмици почивка, преди да повторят, ако е необходимо.
Разтваряне
РАЗТВАРЯНЕ (стандартно)
Размер на флакона: 5 mg
Бактериостатична вода: 2 mL
Концентрация: 250 mcg на 10 единици на инсулинова спринцовка
ОБЕМИ ЗА ИЗТЕГЛЯНЕ (при разтваряне с 2 mL)
100 mcg: 4 единици (0,04 mL)
125 mcg: 5 единици (0,05 mL)
200 mcg: 8 единици (0,08 mL)
250 mcg: 10 единици (0,10 mL)
При 200 mcg дневно, флакон от 5 mg осигурява 25 дни дозиране.
Защо дозата е консервативна
LL-37 е мощен имунен стимулатор. Прекомерното дозиране може да причини значителни локални реакции на мястото на инжектиране, грипоподобни симптоми от освобождаване на цитокини, потенциално влошаване на автоимунни състояния и цитотоксичност за клетките на гостоприемника при високи концентрации. Клиничните данни, показващи, че по-ниската доза (0,5 mg/mL) превъзхожда по-високата доза (1,6 mg/mL) при заздравяване на рани, подкрепят принципа, че повече не е по-добре с този пептид. Започнете с по-ниския край на дозовия диапазон и преценете отговора, преди да увеличите.
Контекст на комбиниране
LL-37 + BPC-157
Няма опасения за взаимодействие. BPC-157 подпомага зарастването на тъканите чрез ангиогенеза и повишаване на регулацията на рецепторите за растежен хормон. LL-37 осигурява антимикробна защита и имунна модулация. Ако има както увреждане на тъканите, така и риск от инфекция (например след оперативно възстановяване), тази комбинация адресира и двете страни на уравнението за зарастване.
LL-37 + Тимозин Алфа-1
И двата са имуномодулиращи пептиди, но чрез различни механизми. Тимозин Алфа-1 основно подобрява адаптивния имунитет (функция на Т-клетките). LL-37 основно подобрява вродения имунитет (директна антимикробна активност и привличане на клетки на вродената имунна система). Те са комплементарни за цялостна имунна подкрепа. Тази комбинация понякога се използва в протоколи на общността за хронични инфекции.
LL-37 + Конвенционални антибиотици
Проучвания in vitro показват, че LL-37 действа синергично с бета-лактамни антибиотици и ванкомицин. LL-37 нарушава бактериалните мембрани, потенциално позволявайки на антибиотиците по-добър достъп до вътреклетъчните мишени. Това е в съответствие с това, което потребителите съобщават във форумите на общността. Винаги се координирайте с лекуващия си лекар, ако комбинирате с антибиотици.
LL-37 + GLP-1 агонисти, пептиди на растежен хормон или TRT
Няма известни опасения за взаимодействие. Напълно различни механизми и рецепторни системи. Могат да се прилагат едновременно.
Често задавани въпроси
Дали LL-37 действа като антибиотик?
Не съвсем. Антибиотиците са насочени към специфични бактериални механизми като синтеза на протеини или изграждането на клетъчната стена. Бактериите могат да мутират тези мишени и да развият резистентност. LL-37 разрушава бактериалните мембрани въз основа на техния електрически заряд. За да му се противопоставят, бактериите би трябвало фундаментално да променят структурата на мембраната си, което е много по-трудно. Въпреки това, LL-37 не замества антибиотиците, когато те са показани. Той е допълващ инструмент.
Мога ли да приемам витамин D, за да стимулирам собственото си производство на LL-37?
Да. Витамин D директно регулира производството на LL-37 чрез витамин D-отговорен елемент в гена за кателицидин. Осигуряването на адекватен статус на витамин D (обикновено 40 до 60 ng/mL в кръвта) поддържа естественото производство на LL-37 в организма. Това е основата. Суплементацията с LL-37 е за ситуации, в които се нуждаете от повече, отколкото организмът ви може да произведе сам, като активни инфекции или хронични биофилмови състояния.
Доказано ли е, че инжекционният LL-37 действа при хора?
Не за инжекционните начини на приложение. Данните от клинични изпитвания при хора са само за локално приложение при зарастване на рани. Инжекционната употреба се основава на предклинични изследвания и клинична практика. Това е важно разграничение. Данните за локално зарастване на рани са солидни. Данните за инжекционно приложение са екстраполирани.
Как LL-37 се различава от традиционните имунни добавки като витамин C или цинк?
Витамин C и цинкът поддържат функцията на имунните клетки и осигуряват антиоксидантна защита. LL-37 е директен антимикробен агент, който физически унищожава патогените и активно привлича имунни клетки към местата на инфекция. Това са различни инструменти за различни аспекти на имунната функция. LL-37 е по-целенасочен и интервенционален.
Може ли LL-37 да причини автоимунни проблеми?
LL-37 е свръхекспресиран при няколко автоимунни заболявания, включително псориазис, розацея и лупус. Суплементацията с LL-37 при хора с тези състояния теоретично може да ги влоши. Ако имате активно автоимунно заболяване, обсъдете употребата на LL-37 с вашия лекар преди да го използвате.
Трябва ли да гладувам за LL-37?
Не. LL-37 не взаимодейства с пътищата на абсорбция на храната. Няма изисквания за гладуване или времеви съображения спрямо храненията.
Странични ефекти
В публикуваните изследвания
В клиничните изпитвания за локално зарастване на рани се съобщава, че LL-37 в концентрации 0,5 и 1,6 mg/mL се понася добре. Не са докладвани сериозни нежелани събития, свързани с пептида в тези дози. При по-високата концентрация от 3,2 mg/mL някои пациенти са развили улцерозна некроза или тежки възпалителни реакции, поради което тази доза не е препоръчана.
LL-37 е цитотоксичен за клетките на гостоприемника при концентрации над приблизително 4,5 до 45 mcg/mL (1 до 10 микромола). Това определя горната граница на безопасно дозиране.
Не съществуват публикувани данни за безопасността на инжекционния LL-37 при хора.
Какво съобщават потребителите
Чести:
Реакции на мястото на инжектиране (зачервяване, подуване, парене или боцкане по време на инжектиране, лек сърбеж). Те отразяват локална имунна активация и обикновено отшумяват в рамките на часове.
По-рядко срещани:
Грипоподобни симптоми през първите няколко дни (леко повишена температура, умора, болки в тялото, общо неразположение). Смята се, че това се дължи на освобождаване на цитокини, тъй като LL-37 активира имунните клетки. Започването с по-ниски дози и постепенното им увеличаване може да минимизира тези ефекти.
Потенциални опасения:
LL-37 е повишен при някои автоимунни и възпалителни състояния (псориазис, розацея, лупус). Суплементацията теоретично може да влоши тези състояния. Високите концентрации могат да бъдат цитотоксични за клетките на гостоприемника. Пептидът може да влоши възпалителните заболявания на червата при някои индивиди. Дългосрочните ефекти на хроничната суплементация са неизвестни.
Противопоказания и предпазни мерки
Да не се използва, ако имате:
Активни автоимунни състояния, при които е замесена дисрегулация на LL-37 (псориазис, лупус, ревматоиден артрит)
Розацея (LL-37 е свръхекспресиран в лезиите на розацея и суплементацията може да влоши състоянието)
Известна свръхчувствителност към пептида
Да се използва с повишено внимание при:
Анамнеза за автоимунни заболявания (дори и в ремисия)
Възпалително заболяване на червата (наблюдавайте за промени в симптомите)
Хора на имуносупресивна терапия (LL-37 стимулира имунната функция, което може да е в конфликт с имуносупресивното лечение)
Хронични възпалителни състояния
Бременност или кърмене (няма данни за безопасност)
Съхранение и обработка
Лиофилизиран прах (преди разтваряне):
Съхранявайте във фризер при минус 20 градуса по Целзий за дългосрочно съхранение. Може да се съхранява в хладилник при 2 до 8 градуса по Целзий за по-кратки периоди. Да се пази сух и далеч от светлина.
След разтваряне:
Незабавно поставете в хладилник при 2 до 8 градуса по Целзий. Използвайте в рамките на 28 дни. Не замразявайте разтворения разтвор. Пазете от светлина.
Литература
1. Durr UH, Sudheendra US, Ramamoorthy A. LL-37, the only human member of the cathelicidin family of antimicrobial peptides. Biochimica et Biophysica Acta. 2006;1758(9):1408-1425.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/16716248/
2. Gronberg A, Mahlapuu M, Stahle M, Whately-Smith C, Heilborn JD. Treatment with LL-37 is safe and effective in enhancing healing of hard-to-heal venous leg ulcers: a randomized, placebo-controlled clinical trial. Wound Repair and Regeneration. 2014;22(5):613-621.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/25041740/
3. Pukkapote S, et al. Efficacy of LL-37 cream in enhancing healing of diabetic foot ulcer: a randomized double-blind controlled trial. Archives of Dermatological Research. 2023;315(9):2625-2633.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/37480520/
4. Ridyard KE, Overhage J. The Potential of Human Peptide LL-37 as an Antimicrobial and Anti-Biofilm Agent. Antibiotics (Basel). 2021;10(6):650.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/34071318/
5. Dean SN, Bishop BM, van Hoek ML. Natural and synthetic cathelicidin peptides with antimicrobial and antibiofilm activity against Staphylococcus aureus. BMC Microbiology. 2011;11:114.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/21605457/
6. Overhage J, Campisano A, Bains M, Torfs EC, Rehm BH, Hancock RE. Human host defense peptide LL-37 prevents bacterial biofilm formation. Infection and Immunity. 2008;76(9):4176-4182.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/18591225/
7. Liu PT, Stenger S, Li H, et al. Toll-like receptor triggering of a vitamin D-mediated human antimicrobial response. Science. 2006;311(5768):1770-1773.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/16497887/
8. Nijnik A, Hancock RE. Host defence peptides: antimicrobial and immunomodulatory activity and potential applications for tackling antibiotic-resistant infections. Emerging Health Threats Journal. 2009;2: e1.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/22460280/
9. Sorensen OE, Follin P, Johnsen AH, et al. Human cathelicidin, hCAP-18, is processed to the antimicrobial peptide LL-37 by extracellular cleavage with proteinase 3. Blood. 2001;97(12):3951-3959.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/11389039/
10. Sigurdardottir SL, et al. Evaluation of LL-37 in healing of hard-to-heal venous leg ulcers: A multicentric prospective randomized placebo-controlled clinical trial. Wound Repair and Regeneration. 2021;29(6):938-950.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/34687253/
11. Fabisiak A, Murawska N, Fichna J. LL-37: Cathelicidin-related antimicrobial peptide with pleiotropic activity. Pharmacological Reports. 2016;68(4):802-808.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/27255496/