Какво представлява
IGF-1 LR3 означава Long Arginine 3 Insulin-like Growth Factor 1 (инсулиноподобен растежен фактор 1 с дълъг аргинин на позиция 3). Това е синтетична, модифицирана версия на естествено срещащия се хормон IGF-1. Пълният пептид се състои от 83 аминокиселини, в сравнение със 70-те аминокиселини в естествения IGF-1.
Две специфични модификации го отличават от естествения хормон. Първо, аминокиселината на позиция 3 е заменена от глутаминова киселина с аргинин. Второ, 13 допълнителни аминокиселини са добавени към N-края. Тези структурни промени може да звучат незначително, но те фундаментално променят начина, по който пептидът се държи в тялото.
За да разберете защо тези модификации са важни, трябва да разберете какво нормално се случва с IGF-1. Черният дроб произвежда естествен IGF-1 в отговор на сигнали от растежен хормон. След освобождаването си, огромното мнозинство от този IGF-1 незабавно се улавя от група протеини, наречени инсулиноподобни растежни фактор-свързващи протеини (IGFBP). Тези свързващи протеини действат като придружители. Те пренасят IGF-1 през кръвния поток, регулират колко от него е наличен за взаимодействие с рецепторите и в крайна сметка ограничават полуживота му до приблизително 12 до 15 часа.
Структурните модификации на IGF-1 LR3 му придават изключително нисък афинитет към тези свързващи протеини. Това означава, че той циркулира в много по-активно, несвързано състояние. Резултатът е приблизително 3 пъти по-голяма потентност от естествения IGF-1 и значително удължен полуживот от 20 до 30 часа. Получавате версия на IGF-1, която остава активна по-дълго и действа по-силно, защото нищо не я задържа.
Извън тази тясна област на приложение, директният IGF-1 не е част от общата медицина. Въпреки това, в света на спортните постижения, особено в бодибилдинга, той се използва широко от десетилетия. Също така е забранен от WADA в категорията на пептидни хормони, растежни фактори и сродни вещества.
Как действа
IGF-1 LR3 действа, като се свързва и активира рецептора за IGF-1, който е тирозинкиназен рецептор, намиращ се върху клетките в цялото тяло. Когато IGF-1 LR3 се закрепи за този рецептор, рецепторът претърпява автофосфорилиране и задейства два основни сигнални каскада.
PI3K-Akt-mTOR път
Първият е PI3K-Akt-mTOR пътят. Мислете за него като за команден център за растеж и възстановяване в тялото. Когато този път се активира, той стимулира протеиновия синтез, насърчава клетъчното оцеляване, подобрява усвояването на глюкоза в мускулните клетки и блокира разграждането на мускулни протеини. Този път е основният двигател зад анаболните ефекти на IGF-1 LR3. Той буквално казва на клетките да изградят повече протеин и да спрат да разграждат това, което вече имате.
MAPK път
Вторият е MAPK (митоген-активирана протеинкиназа) пътят. Той задвижва клетъчната пролиферация и диференциация. Докато PI3K-Akt пътят изгражда, MAPK пътят умножава. Заедно тези два пътя произвеждат пълния спектър от ефекти на IGF-1 LR3 върху мускулната тъкан.
Хипертрофия и хиперплазия
Това, което прави IGF-1 уникален сред растежните съединения, е, че той насърчава мускулния растеж чрез два различни процеса. Първият е хипертрофия, което е увеличаване на размера на съществуващите мускулни влакна чрез засилен протеинов синтез. Всяко анаболно съединение прави това до известна степен.
Вторият е хиперплазия, което е активиране и пролиферация на сателитни клетки, резистентните стволови клетки на мускулите. Когато IGF-1 активира сателитните клетки, тези клетки могат да се слеят със съществуващите мускулни влакна, за да добавят нови ядра, или могат да се диференцират в изцяло нови мускулни влакна. Изследванията показват, че приблизително половината от хипертрофичния ефект на IGF-1 зависи от активирането на сателитни клетки, докато другата половина идва от директни ефекти върху съществуващите мускулни влакна. Този компонент на сателитните клетки е това, което отличава IGF-1 от повечето други анаболни средства. Той не просто прави съществуващите влакна по-големи. Той добавя нов клетъчен механизъм, който може да поддържа допълнителен растеж.
Удължена активност и директно действие
Тъй като IGF-1 LR3 има много нисък афинитет към свързващите протеини, той остава активен в кръвообращението за 20 до 30 часа, вместо да бъде секвестиран и елиминиран. Този удължен прозорец на активност означава, че всяка доза произвежда устойчиви ефекти в цялото тяло. По природа той е системен.
Това също е фундаментално различно от начина, по който действат секретагогите на растежен хормон. Секретагогите като CJC-1295 и Ipamorelin действат нагоре по веригата. Те сигнализират на хипофизата да освободи повече от собствения ви растежен хормон, който след това пътува до черния дроб и се превръща в IGF-1. Целият процес остава в рамките на естествената обратна връзка на тялото. IGF-1 LR3 заобикаля всичко това. Той не иска от хипофизата или черния дроб да правят нищо. Той отива директно до рецептора и го активира. Това го прави по-предсказуем, но също така означава, че действате извън механизмите за обратна връзка, които нормално поддържат нещата под контрол.
Обратна връзка и соматостатин
Това е важна концепция. Когато инжектирате IGF-1 LR3 и нивата на циркулиращ IGF-1 се повишат, хипоталамусът реагира, като освобождава соматостатин. Ролята на соматостатина е да блокира отговора на хипофизата към сигналите за освобождаване на растежен хормон. Проучвания показват, че след екзогенно приложение на растежен хормон, съединенията по пътя на GHRH, като CJC-1295, Tesamorelin и Sermorelin, се инхибират с 86 процента, а съединенията по пътя на грелина, като Ipamorelin, се потискат с около 32 процента. Точно поради тази причина не можете да комбинирате IGF-1 LR3 със секретагози на растежен хормон. Повишеният IGF-1 задейства соматостатин, а соматостатинът блокира сигналите, които секретагозите се опитват да изпратят. Бихте плащали и за двете съединения, без да получите значим ефект от нито едно от тях.
Ползи
Мускулен растеж чрез двойни механизми
IGF-1 LR3 стимулира мускулния растеж както чрез хипертрофия, така и чрез активиране на сателитни клетки. Хипертрофичният аспект увеличава протеиновия синтез и създава положителен азотен баланс, което води до уголемяване на съществуващите влакна. Сателитните клетки добавят нови ядра и потенциално нови влакна, създавайки растежен капацитет, който не е съществувал преди. Публикувани изследвания демонстрират, че IGF-1 увеличава протеиновия синтез в скелетната мускулатура чрез PI3K-Akt-mTOR и PI3K-Akt-GSK3 бета пътища, като същевременно потиска разграждането на мускулни протеини чрез блокиране на експресията на E3 убиквитин лигази, които задвижват протеазомно-медиираната протеинова деградация.
Възстановяване
IGF-1 играе документирана роля в тъканната репарация и регенерация. Активирането на сателитни клетки, което подпомага мускулния растеж, е същият процес, който възстановява увредените мускулни влакна след тренировка. Това може да доведе до по-бързо възстановяване между сесиите и подобрено заздравяване на леки травми от тренировки.
Телесна композиция
Повишените нива на IGF-1 се свързват с подобрено разпределение на хранителните вещества, насочвайки калориите към мускулната тъкан, вместо към мастните депа. Инсулиноподобните ефекти на IGF-1 LR3 подобряват усвояването на глюкоза от мускулните клетки, подпомагайки попълването на гликоген, особено около тренировките.
Съединителна тъкан
IGF-1 стимулира костното образуване чрез директни ефекти върху остеобластите и подпомага възстановяването на съединителната тъкан. Това е от значение за атлети, които се справят с кумулативния стрес от тежки тренировки върху сухожилията и ставите.
Какво да очаквате
Няма публикувани клинични данни, които да установяват времеви рамки за IGF-1 LR3 при здрави хора, използващи подкожни или интрамускулни инжекционни протоколи. Следващото е изцяло извлечено от общностни доклади и трябва да се разглежда като анекдотично.
Какво обикновено съобщават хората
Следващите времеви рамки идват от външни форуми и потребителски общности. Това не са публикувани научни данни, но дават реалистична представа за това какво изпитват хората.
Повечето хора съобщават, че забелязват увеличена мускулна пълнота и засилена помпа по време на тренировка в рамките на първите 1 до 2 седмици. Известно задържане на вода е често срещано в началото, тъй като IGF-1 LR3 увеличава реабсорбцията на натрий в бъбреците, което привлича вода. Това е козметично и отшумява, когато спрете цикъла.
Значими промени в телесната композиция, включително видим мускулен растеж и подобрено възстановяване между сесиите, обикновено се съобщават около 3 до 4 седмица. До края на 4 до 6 седмичен цикъл потребителите често съобщават за 1,5 до 3,5 килограма чиста тъканна печалба в зависимост от дозата, тренировките и диетата. Индивидуалните резултати варират значително.
Цикълът обикновено приключва на 4 до 6 седмица, тъй като IGF-1 рецепторите десенситизират при продължително излагане. Продължителната стимулация задейства обратна връзка, при която рецепторите претърпяват даунрегулация чрез интернализация и деградация, което прави тялото по-малко чувствително към пептида с времето. Това не е проблем, ако спазвате времевия прозорец на цикъла. Рецепторите се възстановяват по време на периода на почивка.
Какво показва науката
Изследванията специално върху IGF-1 LR3 са ограничени. Повечето от познанията ни произтичат от проучвания върху нативния IGF-1 и неговите рецепторни пътища, като повишената потентност на IGF-1 LR3 се извежда от структурните му модификации и устойчивостта към свързващите протеини.
През 2020 г. изчерпателен обзор разглежда механизмите, чрез които IGF-1 регулира скелетно-мускулната хипертрофия и атрофия. Авторите потвърждават, че IGF-1 увеличава мускулния протеинов синтез чрез PI3K-Akt-mTOR пътя, потиска разграждането чрез инхибиране на E3 убиквитин лигазите и активира сателитните клетки за мускулна регенерация. Те отбелязват също, че нивата на IGF-1 и низходящата сигнализация са потиснати при много хронични заболявания, което допринася за мускулна загуба. Този обзор установява механистичната основа защо екзогенният IGF-1 може да стимулира мускулния растеж.
Проучване от 1999 г. демонстрира, че приблизително половината от хипертрофичния ефект на IGF-1 върху скелетните мускули зависи от активирането на сателитните клетки, а другата половина произтича от директни ефекти върху съществуващите мускулни влакна. Това е показано чрез използване на гама-лъчение за деактивиране на функцията на сателитните клетки при мишки, което намалява растежния отговор на IGF-1 приблизително наполовина.
Проучване от 1994 г. при здрави хора показва, че интраартериалната инфузия на IGF-1 увеличава протеиновия синтез в мускулите на предмишницата с 49 до 74 процента и намалява протеиновото разграждане с приблизително 45 процента при по-високи дози. Кръвният поток се увеличава със 75 до 213 процента в зависимост от дозата. Авторът заключава, че IGF-1 проявява както растеж-хормоноподобни, така и инсулиноподобни действия върху мускулния протеинов метаболизъм при хората.
Проучване от 1997 г. при прасета и мармозетки сравнява варианти на IGF-1 с лош афинитет към свързващите протеини, включително LR3-IGF-1. Вариантите са 2 до 3 пъти по-потентни от нативния IGF-1 за понижаване на кръвната захар и показват 4 до 8 пъти по-голям кумулативен хипогликемичен ефект за четири часа. Това потвърждава, че намаленият афинитет към свързващите протеини се превръща в по-голяма биологична активност в живите системи.
Проучване от 1995 г. при морски свинчета показва, че инфузията на Long R3 IGF-1 стимулира селективен органен растеж, като значително увеличава теглото на надбъбречните жлези, червата, бъбреците и далака спрямо контролите. Тази констатация е пряко свързана с дискусията за безопасност относно риска от органен растеж.
Проучване от 2026 г. тества IGF-1 LR3, доставен чрез хидрогелов пълнител, за обемна мускулна загуба при плъхове. Въпреки че показва увеличено мускулно тегло при високи дози, лечението не води до измерими подобрения в мускулната функция, размера на влакната или броя на влакната в сравнение с контролите. Това напомня, че повече IGF-1 не означава автоматично функционално мускулно подобрение.
Изводът е, че механистичните изследвания на IGF-1 са обширни и добре установени. Специфичните изследвания на IGF-1 LR3 като самостоятелен пептид при хора са изключително оскъдни. Почти всичко, което прилагаме на практика, идва от екстраполация на изследванията на IGF-1 пътя и известните фармакологични разлики, създадени от LR3 модификацията.
Какво съобщават хората
Следното е обобщено от външни платформи, включително Reddit, бодибилдинг форуми и пептидни общности. Това са анекдотични данни и не носят същата тежест като публикуваните изследвания.
Мускулен растеж и телесна композиция
Потребителите в бодибилдинг форуми обикновено съобщават за наддаване от 1,5 до 4,5 килограма по време на 4 до 6 седмичен цикъл при дози от 40 до 80 мкг дневно. Някои потребители при по-високи дози съобщават за по-голямо наддаване, но с по-изразени странични ефекти. Най-последователните доклади описват подобрена пълнота и помпане по време на тренировка, като подобренията в телесната композиция стават видими около 3 до 4 седмица. Хората с по-нисък процент телесни мазнини забелязват резултатите по-бързо. Отговорите варират значително, като някои потребители съобщават за драматични резултати, а други забелязват минимален ефект.
Докладвани странични ефекти
Леко задържане на вода и подуване са най-често съобщаваните странични ефекти. Симптоми на хипогликемия, включително треперене, изпотяване и замаяност, се споменават често, особено когато дозите се приемат без адекватен прием на въглехидрати. Болки в ставите и леки главоболия се съобщават по-рядко. Някои потребители описват летаргия и умора по време на цикъла.
Объркване относно разтварянето
Повтаряща се тема в общностните дискусии е объркването относно разтварянето. Много потребители първоначално смесват IGF-1 LR3 с бактериостатична вода, само за да разберат, че бензиловият алкохол в бактериостатичната вода разгражда пептидната структура в рамките на 24 до 48 часа. Консенсусът от опитни потребители е да се използва 0,6 процента разтвор на оцетна киселина, който поддържа пептида стабилен през целия флакон, когато се съхранява в хладилник.
Отклонение на протоколите от изследванията
Повечето общностни протоколи се отклоняват значително от всичко, изследвано в публикуваните проучвания. Обичайната практика на 40 до 80 мкг подкожна или интрамускулна инжекция дневно в 4 до 6 седмичен цикъл няма пряко клинично проучване, което да я подкрепя. Тези протоколи са се развили чрез проба и грешка в общностите за постижения в продължение на десетилетия.
Дозов протокол
Изследвани дози
Няма публикувани проучвания за определяне на дозата на IGF-1 LR3 при здрави хора, използващи подкожни или интрамускулни инжекционни протоколи, които са често срещани на практика.
Не съществуват публикувани проучвания за определяне на дозата за протоколите по-долу.
Практически протоколи
Следните протоколи не са извлечени от публикувани проучвания за определяне на дозата. Те представляват общностен консенсус и клинични практически модели.
СТАНДАРТЕН ПРОТОКОЛ
Доза: 40 до 80 мкг дневно
Честота: Веднъж дневно, за предпочитане след тренировка
Време на приема: В рамките на 15 до 30 минути след тренировка
Начин на приложение: Подкожно или интрамускулно
Продължителност на цикъла: 4 до 6 седмици прием, 4 до 6 седмици почивка
ПРОТОКОЛ ЗА НАЧИНАЕЩИ
Седмица 1: 20 до 40 мкг дневно (оценка на поносимостта)
Седмица 2 до 4: 40 до 60 мкг дневно
Седмица 5 до 6: Поддържане или постепенно намаляване
След цикъла: Минимум 4 седмици почивка преди повторение
РАЗТВАРЯНЕ
Размер на флакона: 1 мг
Разтворител: 0,6% разтвор на оцетна киселина (НЕ бактериостатична вода)
Обем: 1 мл оцетна киселина
Концентрация: 100 мкг на 10 единици на инсулинова спринцовка
Съхранение: В хладилник при 2 до 8 °C, използвайте в рамките на 28 дни
Не разтваряйте с бактериостатична вода. Бензиловият алкохол в бактериостатичната вода разрушава структурата на IGF-1 LR3 пептида в рамките на 24 до 48 часа. Оцетната киселина поддържа леко кисело pH, което осигурява структурната стабилност на пептида през целия флакон.
ВРЕМЕВИ СЪОБРАЖЕНИЯ
Приемът след тренировка е най-често срещаният подход, тъй като се възползва от тренировъчния стимул и повишеното усвояване на хранителни вещества от мускулните клетки. Винаги имайте на разположение бързо усвоими въглехидрати и протеини след инжекцията. Инсулиноподобните ефекти на IGF-1 LR3 могат бързо да понижат кръвната захар, а комбинирането му с хранене след тренировка намалява риска от хипогликемия и подпомага анаболната среда.
КРИТИЧНИ БЕЛЕЖКИ
Хипогликемията е най-значимият остър риск. Винаги имайте на разположение бързо усвоими въглехидрати. Много потребители приемат въглехидрати и протеини малко след инжекцията.
Циклирането е задължително. Непрекъснатата употреба над 6 седмици увеличава риска от десенсибилизация на рецепторите и инсулинова резистентност. Рецепторите се възстановяват по време на периода на почивка. Типичната схема е 4 до 6 седмици прием, последвани от поне 4 седмици почивка.
Не комбинирайте IGF-1 LR3 със секретагоги на растежния хормон като CJC-1295, Ipamorelin, Tesamorelin, Sermorelin или MK-677. Повишеното ниво на IGF-1 от LR3 задейства освобождаването на соматостатин, който блокра отговора на хипофизата към сигналите на секретагогите. Проучвания показват, че съединенията по пътя на GHRH се инхибират с 86 процента, а тези по пътя на грелина се потискат с около 32 процента след екзогенна инжекция на растежен хормон. Ако приемате секретагоги заедно с IGF-1 LR3, плащате и за двете, но не получавате значим ефект от нито едно. Изберете един подход според целта си.
КОНТЕКСТ НА КОМБИНИРАНЕ
IGF-1 LR3 И СЕКРЕТАГОГИ: ИЗБЕРЕТЕ ЕДНОТО, НЕ И ДВЕТЕ
Това е най-честата грешка, която хората допускат. IGF-1 LR3 повишава циркулиращия IGF-1 директно, което задейства освобождаването на соматостатин от хипоталамуса. Соматостатинът блокира отговора на хипофизата към сигналите на секретагогите. Не можете продуктивно да приемате и двете едновременно. Приемайте ги последователно. Използвайте IGF-1 LR3 в продължение на 4 до 6 седмици, направете почивка от поне 2 до 3 дни, за да позволите на отрицателната обратна връзка да се обърне, след което преминете към секретагоги за фазата на подкрепа на растежния хормон.
IGF-1 LR3 И ТЕСТОСТЕРОНОВА ЗАМЕСТИТЕЛНА ТЕРАПИЯ
Няма проблеми с взаимодействието. Може да се приема заедно с тестостеронова заместителна терапия без конфликт. Различни пътища, различни механизми.
IGF-1 LR3 И BPC-157 ИЛИ TB-500
Няма проблеми с директно взаимодействие. Те са лечебни съединения, действащи чрез различни пътища. Могат да се приемат едновременно.
IGF-1 LR3 И GLP-1 АГОНИСТИ
Няма документирани взаимодействия. Въпреки това, както IGF-1 LR3, така и GLP-1 агонистите влияят на глюкозния метаболизъм. Наблюдавайте кръвната захар по-внимателно, ако приемате и двете.
IGF-1 LR3 И ИНСУЛИН
Тази комбинация е изключително опасна. И двете съединения понижават кръвната захар чрез различни механизми, а комбинираният ефект може да доведе до тежка, потенциално фатална хипогликемия. Не се препоръчва извън строго контролирани медицински условия.
Често задавани въпроси
Защо да използвам IGF-1 LR3 вместо секретагози на растежния хормон?
Различни инструменти за различни цели. Секретагозите работят в рамките на естествената обратна връзка на организма и са по-подходящи за оптимизация и дълголетие. Те запазват пулсиращия модел на освобождаване на GH, който е важен за съня, инсулиновата чувствителност и системите, зависещи от ритмичната GH сигнализация. IGF-1 LR3 заобикаля всичко това и позволява нивата на IGF-1 да се повишат над биологичния таван. Ако целта е оптимизация, трябва да се работи нагоре по веригата със секретагози. Ако сте в контекст на спортно представяне и разбирате рисковете, IGF-1 LR3 е по-директният инструмент.
Защо моята TRT клиника не трябва да предписва IGF-1 LR3 за оптимизация?
Защото за оптимизация няма причина да се инжектира директно IGF-1. Тялото вече го произвежда. Просто се нуждае от правилния сигнал нагоре по веригата. Правилният подход е да се подпомогне собствената продукция на организма чрез секретагозния път. Ако хипофизата не реагира, следващата стъпка е директен растежен хормон. Единствената ситуация, в която инжектирането на IGF-1 има клиничен смисъл, е изключително рядко генетично заболяване, при което черният дроб не може да превърне GH в IGF-1. Повечето клиники, които го предписват за оптимизация, продават скъп пептид, който създава повече проблеми, отколкото решава.
Защо трябва да го циклирам?
Непрекъснатото излагане на IGF-1 LR3 води до десенсибилизация и понижаване на регулацията на IGF-1 рецепторите. Рецепторите се интернализират, разграждат се и организмът става по-малко чувствителен с времето. Това се обръща по време на периода на почивка. Спазването на цикли от 4 до 6 седмици с равно време за почивка предотвратява този проблем.
Мога ли да използвам SubQ вместо IM?
Да. SubQ все още осигурява системен ефект. IM в тренирания мускул дава локализирана концентрация в целевата тъкан, което някои потребители предпочитат. Можете да редувате SubQ в почивните дни и IM в тренировъчните дни. Няма нужда да избирате един и да се придържате към него.
Защо оцетна киселина вместо бактериостатична вода?
Консервантът бензилов алкохол в бактериостатичната вода разрушава пептидната структура на IGF-1 LR3 в рамките на 24 до 48 часа. Леко киселата среда, създадена от 0,6 процента оцетна киселина, поддържа пептида стабилен в продължение на седмици, когато се съхранява в хладилник.
Странични ефекти
Хипогликемия (най-важно)
IGF-1 LR3 има силни инсулиноподобни ефекти и може значително да понижи кръвната захар. Симптомите включват треперене, тремор, изпотяване, объркване, затруднено концентриране, слабост и ускорен сърдечен ритъм. Това е най-честият и най-опасният остър страничен ефект. Винаги имайте на разположение бързодействащи въглехидрати и консумирайте протеини и въглехидрати около инжекцията.
Задържане на вода
IGF-1 LR3 увеличава реабсорбцията на натрий в бъбреците, което привлича вода. Това причинява леко до умерено задържане на вода и подуване при много потребители. То е козметично и отзвучава, когато спрете цикъла. Не ограничавайте водата или натрия, за да го поправите. Това го влошава. Поддържайте хидратация и постоянен прием на натрий.
Други чести странични ефекти
Болки в ставите, главоболие, реакции на мястото на инжектиране и умора се съобщават по-рядко. Повечето странични ефекти изглежда са дозозависими и временни.
Дългосрочни опасения
Растежът на органи е реален риск при високи дози за продължителни периоди. Проучване върху морски свинчета показва, че инфузията на Long R3 IGF-1 значително увеличава теглото на червата, бъбреците, надбъбречните жлези и далака. Растежът си е растеж и IGF-1 не прави разлика между това, което искате да растете, и това, което не искате. Точно затова изключително високите нива на IGF-1 носят значителен сърдечно-съдов риск. Чревна хипертрофия, сърдечна хипертрофия и инсулинова резистентност са основните дългосрочни опасения при продължителни супрафизиологични нива на IGF-1.
Десенсибилизацията на рецепторите настъпва при продължителна употреба. Ето защо циклирането е от съществено значение.
Съществува потенциал за абнормна клетъчна пролиферация, тъй като IGF-1 по същество е растежен сигнал. Голям мета-анализ, обединяващ данни от 17 проспективни проучвания и над 10 000 случая на рак на простатата, установява, че по-високите циркулиращи нива на IGF-1 са свързани с повишен риск от рак на простатата, с коефициент на шансовете 1,29 за мъжете в най-високата спрямо най-ниската петица на концентрация на IGF-1. Подобни положителни асоциации са наблюдавани за рак на гърдата и колоректален рак. Това не означава, че IGF-1 LR3 причинява рак, но означава, че поддържането на хронично високи нива на IGF-1 не е без риск.
Противопоказания и предпазни мерки
Да не се използва, ако имате:
Активен рак или анамнеза за рак (IGF-1 е растежен сигнал, който не прави разлика между здрава тъкан и малигнена тъкан)
Диабет или инсулинозависими състояния (риск от тежка хипогликемия)
Диабетна ретинопатия
Бременност или кърмене
Използвайте с изключително внимание при:
Преддиабет или метаболитен синдром
Анамнеза за хипогликемия
Сърдечно-съдови заболявания (IGF-1 може да повлияе растежа на сърдечната тъкан)
Всяко състояние, засягащо регулацията на растежа
Мониторинг:
Глюкоза на гладно (критично, проверявайте редовно)
Инсулин на гладно
Серумни нива на IGF-1 (оптималният диапазон е 120 до 160 ng/mL на изходно ниво; над 300 ng/mL е нивото, при което сърдечно-съдовите и пролиферативните рискове се покачват)
Признаци на задържане на вода или оток
Стомашно-чревни симптоми (може да показват чревен растеж при високи дози)
Болки в ставите или симптоми на карпален тунел
Лекарствени взаимодействия:
Инсулин: комбинираната употреба значително увеличава риска от хипогликемия и може да бъде животозастрашаваща
Перорални лекарства за диабет: могат да потенцират ефектите на понижаване на кръвната захар
Секретагози на растежния хормон: соматостатин-медиираната интерференция прави едновременната употреба контрапродуктивна
Литература
1. Yoshida T, Delafontaine P. Mechanisms of IGF-1-Mediated Regulation of Skeletal Muscle Hypertrophy and Atrophy. Cells. 2020;9(9):1970.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/32858949/
2. Barton-Davis ER, Shoturma DI, Sweeney HL. Contribution of satellite cells to IGF-I induced hypertrophy of skeletal muscle. Acta Physiologica Scandinavica. 1999;167(4):301-305.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/10632630/
3. Fryburg DA. Insulin-like growth factor I exerts growth hormone- and insulin-like actions on human muscle protein metabolism. Am J Physiol. 1994;267(2 Pt 1): E331-6.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/8074213/
4. Tomas FM, Walton PE, Dunshea FR, Ballard FJ. IGF-I variants which bind poorly to IGF-binding proteins show more potent and prolonged hypoglycaemic action than native IGF-I in pigs and marmoset monkeys. J Endocrinol. 1997;155(2):377-386.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/9415072/
5. Conlon MA, Tomas FM, Owens PC, Wallace JC, Howarth GS, Ballard FJ. Long R3 insulin-like growth factor-I (IGF-I) infusion stimulates organ growth but reduces plasma IGF-I, IGF-II and IGF binding protein concentrations in the guinea pig. J Endocrinol. 1995;146(2):247-253.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/7561636/
6. Adams GR. Invited Review: Autocrine/paracrine IGF-I and skeletal muscle adaptation. J Appl Physiol. 2002;93(3):1159-1167.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/12183514/
7. Florini JR, Ewton DZ, Coolican SA. Growth hormone and the insulin-like growth factor system in myogenesis. Endocr Rev. 1996;17(5):481-517.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/8897022/
8. Arvat E, Di Vito L, Gianotti L, et al. Mechanisms underlying the negative growth hormone (GH) autofeedback on the GH-releasing effect of hexarelin in man. Metabolism. 1997;46(1):83-88.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/9005975/
9. Clark AR, Adams AT, McKinley TO, Natoli RM, Dearth CL, Goldman SM. Provisional Treatment of Volumetric Muscle Loss With Insulin-like Growth Factor 1 Releasing Muscle Void Fillers. J Surg Res. 2026;317:461-466.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/41418663/
10. Endocrine Factors in the Pathogenesis of Prostate Cancer Collaborative Group. A meta-analysis of individual participant data reveals an association between circulating levels of IGF-I and prostate cancer risk. Cancer Res. 2016;76(8):2288-2300.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/26921328/
11. Machida S, Booth FW. Insulin-like growth factor 1 and muscle growth: implication for satellite cell proliferation. Proc Nutr Soc. 2004;63(2):337-340.
https://pubmed. ncbi. nlm. nih. gov/15294052/