Въведение
Черният дроб обработва абсолютно всичко, което постъпва в тялото ви. Всяка хранителна добавка, всяко лекарство, всяка напитка, всяко хранене. Той едновременно и без прекъсване извършва детоксикация, производство на жлъчка, синтез на протеини, регулация на глюкозата и метаболизъм на холестерола. Когато говорим за подкрепа на черния дроб, в повечето случаи става дума за маркетингови глупости, опаковани в капсула. Бял трън е изключението. Силимаринът, активната съставка, извлечена от растението бял трън, е изследван в над сто клинични проучвания и притежава доказани хепатопротективни свойства, подкрепени от реални молекулярни механизми. Ако пиете редовно алкохол, приемате перорални лекарства, които натоварват черния дроб, или използвате перорални анаболни съединения, това е единствената хранителна добавка за подкрепа на черния дроб, която си струва да познавате.
Какво представлява
Белият трън (Silybum marianum) е цъфтящо растение от семейство Сложноцветни, използвано като лек за черния дроб повече от 2000 години, още от времето на древногръцката и римската медицина. Активната съставка се извлича от семената и се нарича силимарин, който всъщност представлява комплекс от няколко свързани флавонолигнана. Основният компонент на силимарина е силибин (наричан още силибинин), който съставлява приблизително 50 до 70% от силимариновия комплекс. Другите основни компоненти са силикристин, силидианин и изосилибин.
Силимаринът се класифицира като флавоноид, но неговата молекулярна структура е необичайна, тъй като съчетава флавоноиден скелет с лигнанов остатък, създавайки уникален клас съединения, наречени флавонолигнани. Тази структура придава на силимарина особен афинитет към чернодробната тъкан и неговите хепатопротективни свойства.
В Европа стандартизираните екстракти от силимарин се използват широко като предписано или препоръчвано лечение за чернодробни заболявания. В Германия силимаринът е одобрена терапия за токсично увреждане на черния дроб и като поддържащо лечение при хронични възпалителни чернодробни заболявания.
Как действа
Силимаринът действа чрез множество припокриващи се механизми и разбирането им обяснява защо той осигурява истинска защита на черния дроб, а не неясната „подкрепа за детоксикация“, обещавана от по-нискокачествените добавки.
Антиоксидантна защита (активиране на Nrf2)
Черният дроб е гореща точка на оксидативен стрес, тъй като преработва реактивни метаболити от лекарства, алкохол и токсини от околната среда. Силимаринът активира транскрипционния фактор Nrf2, който е главният регулатор на антиоксидантната защитна система. Когато Nrf2 се активира, той се транслоцира в ядрото и включва производството на набор от защитни ензими, включително супероксиддисмутаза (SOD), каталаза (CAT), глутатионпероксидаза (GPx) и хемоксигеназа-1 (HO-1).
Силимаринът също така директно повишава вътреклетъчните нива на глутатион. Глутатионът е основният антиоксидант на черния дроб и молекулата, отговорна за конюгирането и неутрализирането на реактивни метаболити. Когато глутатионът се изчерпи (което се случва при злоупотреба с алкохол, предозиране с ацетаминофен или излагане на хепатотоксични съединения), чернодробните клетки стават уязвими на оксидативно увреждане. Силимаринът помага за поддържане на запасите от глутатион, така че черният дроб да продължи да изпълнява функциите си.
Освен това силимаринът директно неутрализира свободните радикали и хелатира преходни метали като желязо и мед, които катализират реакцията на Фентън, водеща до образуването на най-вредните хидроксилни радикали. Като изключва тези метали от уравнението, силимаринът предотвратява основен източник на оксидативно увреждане.
Противовъзпалително действие (инхибиране на NF-kB)
Хроничното чернодробно увреждане винаги включва възпаление. Независимо дали увреждащият фактор е алкохол, хепатит, мастна чернодробна болест или лекарствена токсичност, възпалителната каскада влошава увреждането. Силимаринът инхибира активирането на NF-kB (ядрен фактор капа-Б), който е главният транскрипционен фактор, контролиращ експресията на възпалителни гени. Когато NF-kB се активира, той стимулира производството на провъзпалителни цитокини (TNF-алфа, IL-1бета, IL-6), адхезионни молекули и други медиатори, които привличат имунни клетки в черния дроб и усилват тъканното увреждане.
Чрез потискане на NF-kB силимаринът намалява този усилващ възпалението цикъл. Резултатът е по-малко странично увреждане на здравите чернодробни клетки, намалена фиброзна сигнализация и по-добро запазване на чернодробната архитектура по време на токсични увреждания.
Стабилизиране на клетъчните мембрани
Силимаринът се интегрира в липидния двуслой на мембраните на хепатоцитите (чернодробните клетки) и ги стабилизира срещу разрушаване от токсини. Това е физическа, структурна защита, която прави мембраните на чернодробните клетки по-устойчиви на литичните ефекти на токсини, алкохолни метаболити и възпалителни медиатори. Когато мембраната на хепатоцит е компрометирана, клетката умира и освобождава ензимите си (ALT, AST) в кръвния поток, поради което повишените чернодробни ензими показват чернодробно увреждане. Чрез стабилизиране на мембраните силимаринът намалява смъртта на хепатоцитите и поддържа нивата на тези ензими ниски.
Стимулиране на протеиновия синтез
Силимаринът стимулира рибозомната РНК полимераза I в хепатоцитите, което увеличава производството на структурни и функционални протеини. Това означава, че чернодробните клетки могат да се възстановяват и регенерират по-бързо. В увреден черен дроб този ускорен протеинов синтез подпомага забележителната регенеративна способност на органа.
Антифиброзни ефекти
Хроничното увреждане на черния дроб води до фиброза (белези), която ако не се лекува, прогресира до цироза. Доказано е, че силимаринът инхибира активирането на чернодробните звездни клетки, които са основният клетъчен тип, отговорен за производството на колаген и задвижването на фиброзата. Като поддържа звездните клетки в състояние на покой, силимаринът забавя прогресията от хронично възпаление до необратимо белези.
Ползи
Хепатопротекция при токсична експозиция.
Това е основната полза. Ако черният ви дроб е подложен на стрес от алкохол, лекарства или други хепатотоксични съединения, силимаринът осигурява измерима защита чрез всеки от описаните по-горе механизми.
Намаляване на чернодробните ензими.
Множество мета-анализи показват, че силимаринът значително намалява нивата на ALT и AST при хора с повишени чернодробни ензими от различни причини. Мета-анализ на девет клинични проучвания установи средно намаление от 17 IU/L за ALT и 13 IU/L за AST.
Подкрепа при NAFLD/NASH.
Силимаринът намалява чернодробното увреждане, подобрява чернодробната хистология и намалява ALT и AST при пациенти с безалкохолна мастна чернодробна болест. Мета-анализ на 26 рандомизирани контролирани проучвания, включващи 2375 пациенти, потвърди тези ефекти.
Попълване на антиоксидантните резерви.
Чрез повишаване на глутатиона и активиране на ензимната продукция, зависима от Nrf2, силимаринът попълва антиоксидантните резерви на черния дроб, които се изчерпват по време на хроничен стрес.
Подкрепа за потребители на перорални AAS.
Проучване върху животни, изследващо специфично силимарин при чернодробно увреждане, предизвикано от андрогенни анаболни стероиди, показа хепатопротективни ефекти. Културистите, които са използвали силимарин заедно с перорални стероиди, са показали по-ниско повишаване на чернодробните ензими в сравнение с тези, които не са го използвали. Това е пряко свързано с мъжете в общността на подобрената производителност.
Какво да очаквате
Седмица 1 до 2.
Няма да усетите нищо. Силимаринът действа на клетъчно ниво и ефектите му се измерват в кръвни изследвания, а не в субективно усещане. Ако го приемате за повишени чернодробни ензими, продължете текущия си протокол и планирайте повторно изследване след 4 до 8 седмици.
Седмици 4 до 8.
Това е моментът, в който промените в кръвните изследвания стават измерими. Ако чернодробните ви ензими са били повишени, трябва да видите намаление на ALT и AST около четвъртата до осмата седмица. Мета-анализите предполагат, че дози под 400 mg за продължителност от осем седмици или по-малко показват най-последователно намаление на ензимите.
Месеци 3 до 6.
При NAFLD или хронични чернодробни заболявания ползите продължават да се натрупват в продължение на три до шест месеца. Подобренията в чернодробната хистология в проучванията за NAFLD са наблюдавани за периоди на лечение от 24 до 48 седмици.
Какво не прави.
Силимаринът няма да обърне цирозата. Няма да направи тежкото пиене безопасно. Няма да предотврати всички лекарствено-индуцирани чернодробни увреждания. Той осигурява смислена защита и подпомага възстановяването, но не е магически щит. Ако правите неща, които увреждат черния ви дроб, основната интервенция е да спрете да правите тези неща. Силимаринът е инструмент за подкрепа, а не разрешително.
Какво показва науката
Мета-анализ за NAFLD/NASH (2024)
Систематичен преглед и мета-анализ на 26 рандомизирани контролирани проучвания, включващи 2375 пациенти с NAFLD или NASH, установи, че силимаринът значително намалява нивата на ALT и AST, намалява чернодробното увреждане и подобрява чернодробната хистология. Ефектите са последователни при различни формулировки и режими на дозиране.
Мета-анализ на чернодробните ензими (2023)
Систематичен преглед на 29 проучвания установи, че 65,5% от тях съобщават за намалени нива на чернодробните ензими при суплементация със силимарин, докато 20,7% не показват значима промяна, а 13,8% наблюдават повишени ензими. Общата насока на доказателствата силно подкрепя чернодробно-протективен ефект, въпреки че не всяко проучване показва полза.
Проучване SyNCH (Хепатит C, 2012)
Голямо, добре проектирано рандомизирано контролирано проучване при пациенти с хепатит C, които не са отговорили на терапия с интерферон, тества силимарин във високи дози (420 mg или 700 mg три пъти дневно) в продължение на 24 седмици. Първичната крайна точка за намаляване на вирусния товар до неоткриваеми нива не беше постигната. Само двама участници във всяка лекувана група постигнаха първичния резултат. Въпреки това, проучването демонстрира отлична безопасност при много високи дози (до 2100 mg на ден) в продължение на 24 седмици, без сериозни нежелани събития, приписани на силимарин.
Това проучване е важно, защото ни казва две неща: силимаринът не е антивирусно средство, но е забележително безопасен дори при дози, далеч над стандартната добавъчна доза.
Фаза II проучване за NASH
Рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано многоцентрово проучване тества силимарин в дози от 420 mg и 700 mg три пъти дневно в продължение на 48 седмици при пациенти с безалкохолен стеатохепатит. Въпреки че хистологичните подобрения не бяха последователно по-добри от плацебо при първичните крайни точки, бяха наблюдавани подобрения в чернодробните ензими, а профилът на безопасност беше приемлив при тези високи дози в продължение на почти една година лечение.
Проучване за хепатотоксичност на анаболни стероиди
Проучване върху животни изследва хепатопротективните ефекти на силимарин специфично при чернодробно увреждане, предизвикано от андрогенни анаболни стероиди. Плъхове, третирани с анаболния стероид метандиенон плюс силимарин (20 mg/kg/ден), показаха значително по-малко чернодробно увреждане в сравнение с тези, третирани само със стероида. Чернодробните ензими бяха по-ниски, а хистологичното изследване показа по-малко хепатоцитна некроза и възпаление в групата, третирана със силимарин.
Проучвания на бионаличността
Стандартният силимарин е известен с изключително ниската си орална бионаличност поради слабата разтворимост във вода и интензивния метаболизъм при първо преминаване. Проучванията показват, че комплексът силибин-фосфатидилхолин (предлаган на пазара като Siliphos или Silipide) има приблизително 10 пъти по-висока бионаличност от стандартния силимарин. При здрави доброволци бионаличността на силибин е 9,6 пъти по-висока при комплекса с фосфатидилхолин в меки желатинови капсули в сравнение с конвенционалните таблетки силимарин.
Проучвания на механизма на действие
Подробни молекулярни проучвания потвърждават, че силимаринът активира Nrf2 (насърчавайки експресията на антиоксидантни ензими), инхибира NF-kB (намалявайки възпалителната сигнализация), повишава чернодробния глутатион, стабилизира мембраните на хепатоцитите и инхибира активирането на чернодробните звездни клетки (намалявайки фиброзата). Това не са теоретични механизми. Те са потвърдени както в клетъчни култури, така и в проучвания върху животни.
Какво съобщават хората
Сред хората, които използват орални анаболни стероиди, бял трън е най-често използваната хранителна добавка за подкрепа на черния дроб. Потребителите последователно съобщават, че повишаването на чернодробните ензими по време на цикли с орални стероиди е по-слабо, когато използват едновременно силимарин. Някои потребители, които преди са виждали ALT и AST да се покачват до три или четири пъти горната граница по време на цикли, съобщават, че силимаринът поддържа ензимите им по-близо до два пъти горната граница. Това е анекдотично, но е широко разпространено и съответства на механизма на действие.
Редовните консуматори на алкохол, които добавят силимарин, често съобщават за подобрения в кръвните показатели при следващия си преглед, особено в нивата на ALT и GGT. Някои съобщават за субективни подобрения в начина, по който се чувстват сутрин след пиене, въпреки че това е по-трудно да се припише конкретно на силимарина.
В общността на NAFLD много хора съобщават за постепенно подобрение на чернодробните ензими в продължение на няколко месеца постоянна употреба. Практикуващите лекари, специализирани в метаболитното здраве, често препоръчват силимарин като част от цялостен протокол за NAFLD заедно с промени в диетата и упражнения.
Основното оплакване сред потребителите е големият брой капсули, необходими при стандартните формулировки на силимарин. При 140 mg на капсула (най-често срещаният формат), достигането на терапевтична доза от 420 mg изисква три капсули три пъти дневно. Ето защо формите с комплекс фосфатидилхолин набират популярност, тъй като доставят повече активно съединение на капсула.
Протокол за дозиране
Стандартна доза:
420 mg на ден силимарин, обикновено разделени на три дози по 140 mg.
Терапевтична доза при активен чернодробен стрес:
420 до 600 mg на ден. Някои клинични проучвания използват дози до 1 260 mg на ден (420 mg три пъти дневно) при активно чернодробно заболяване.
Високодозов диапазон (клинични проучвания):
До 2 100 mg на ден са тествани безопасно в проучването SyNCH, въпреки че стандартната суплементация не изисква дори близо до това ниво.
Време на прием:
Разделете дозата на два до три приема на ден. Приемът с храна подобрява поносимостта и абсорбцията, особено с храна, съдържаща мазнини.
Продължителност:
За обща подкрепа на черния дроб е подходяща продължителна употреба. За управление на чернодробните ензими по време на период на известен чернодробен стрес (орални медикаменти, излагане на алкохол, употреба на AAS) продължете за продължителността на експозицията плюс четири до осем седмици след това за подпомагане на възстановяването.
Форми с комплекс фосфатидилхолин:
Ако използвате комплекс силибин-фосфатидилхолин (Siliphos), дозата е по-ниска, тъй като бионаличността е приблизително 10 пъти по-висока. Следвайте указанията за дозиране на производителя, които обикновено препоръчват 100 до 200 mg от комплекса на доза.
Контекст на комбиниране
Съчетава се добре с NAC (N-ацетилцистеин).
NAC е директен прекурсор на глутатион. Силимаринът повишава глутатиона чрез активиране на Nrf2 и ензимна индукция, докато NAC осигурява суровината (цистеин) за синтеза на глутатион. Заедно те атакуват попълването на глутатион от два ъгъла. Това е най-популярният стек за подкрепа на черния дроб по причина.
Съчетава се добре с TUDCA (тауроурсодезоксихолева киселина).
TUDCA е жлъчна киселина, която предпазва от холестатично чернодробно увреждане (обструкция на жлъчния поток). Оралните анаболни стероиди, особено C-17 алфа-алкилираните съединения, причиняват холестатична хепатотоксичност. TUDCA адресира проблема с жлъчния поток, докато силимаринът се справя с оксидативните и възпалителни компоненти. За всеки, който приема орални AAS, тази комбинация осигурява цялостна защита на черния дроб.
Съчетава се добре с витамин Е.
При NAFLD по-специално, витамин Е (алфа-токоферол, 800 IU/ден) е показал подобрение на чернодробната хистология. В комбинация с ефектите на силимарина върху чернодробните ензими и възпалението, това адресира NAFLD от множество ъгли.
Няма значими отрицателни взаимодействия
с често срещани медикаменти са идентифицирани при стандартни дози. Въпреки това, тъй като силимаринът претърпява чернодробен метаболизъм, теоретично би могъл да взаимодейства с лекарства, метаболизирани по същите пътища. Това не изглежда да е клинично значимо при стандартни дози.
Алкохол.
Силимаринът осигурява частична защита срещу чернодробно увреждане, причинено от алкохол, но не прави прекомерното пиене безопасно. Най-добрият стек със силимарин за чернодробно здраве е умереността.
Често задавани въпроси
Нуждая ли се от бял трън, ако не пия алкохол и не приемам перорални медикаменти?
Вероятно не като ежедневна добавка. Ако чернодробните Ви ензими са нормални и не излагате черния си дроб на значителен стрес, ползата е минимална. Ако имате безалкохолна мастна чернодробна болест (NAFLD), която става все по-често срещана, засягайки около 25% от възрастното население, силимаринът става по-актуален дори и без експозиция на алкохол или медикаменти.
Коя форма на силимарин трябва да приемам?
Стандартният екстракт от бял трън (стандартизиран до 70-80% силимарин) е най-широко достъпният и достъпен вариант. Фосфатидилхолиновата комплексна форма (Siliphos/Silipide) има приблизително 10 пъти по-добра бионаличност, което означава, че можете да приемате по-ниска доза и да получите повече активно вещество в организма си. Ако цената не е проблем, фосфатидилхолиновата форма е по-добрият избор. Ако използвате стандартен силимарин, просто приемайте по-високи дози.
Ще защити ли бял трън черния ми дроб по време на цикъл с перорални стероиди?
Той осигурява значителна, но не и пълна защита. Проучване върху животни за увреждане на черния дроб от андрогенно-анаболни стероиди показва ясни хепатопротективни ефекти на силимарина. Потребителските доклади последователно подкрепят това. Въпреки това, силимаринът намалява увреждането на черния дроб, но не го предотвратява напълно. Ако чернодробните Ви ензими се покачват до опасни нива, решението е да спрете хепатотоксичното съединение, а не да приемате повече бял трън.
Може ли бял трън да обърне мастния черен дроб?
Може да помогне. Мета-анализите за NAFLD показват подобрения в чернодробните ензими и известни хистологични подобрения. Но силимаринът сам по себе си няма да обърне NAFLD, ако не се справите и с основната причина, която за повечето хора означава подобряване на диетата, увеличаване на физическата активност и намаляване на висцералните мазнини. Силимаринът подпомага процеса. Той не замества основните неща.
Безопасен ли е бял трън за продължителна употреба?
Да. Клинични проучвания с продължителност до 48 седмици при високи дози не показват сериозни нежелани събития. Силимаринът се използва от десетилетия в европейската медицина с отлична безопасност. Продължителната ежедневна употреба в стандартни дози (420 mg/ден) е добре подкрепена.
Странични ефекти
Силимаринът има един от най-добрите профили на безопасност сред всички добавки, точка.
Стомашно-чревни ефекти.
Най-честото оплакване е лек стомашно-чревен дискомфорт, включително подуване, газове или редки изпражнения. Това засяга малък процент от потребителите и обикновено е преходно.
Алергични реакции.
Редки. Белият трън принадлежи към семейство Сложноцветни (Asteraceae). Ако сте алергични към амброзия, маргаритки, невен или хризантеми, съществува теоретичен риск от кръстосана реактивност. Започнете с ниска доза и следете за алергична реакция.
Главоболие.
Съобщава се рядко, леко и нечесто.
Лаксативен ефект.
При по-високи дози някои потребители съобщават за лек лаксативен ефект.
Лекарствени взаимодействия.
При стандартни дози клинично значимите лекарствени взаимодействия са редки. При много високи дози силимаринът може слабо да инхибира CYP3A4 и CYP2C9, но това не е довело до клинично значими взаимодействия в публикувани проучвания.
В голямото проучване SyNCH не са докладвани свързани с лечението сериозни нежелани събития или смъртни случаи, въпреки дози до 2 100 mg на ден в продължение на 24 седмици. Това е забележителен профил на безопасност за всяко съединение.
Противопоказания и предпазни мерки
Алергия към растения от семейство Сложноцветни (Asteraceae/Compositae).
Ако сте алергични към растения от семейството на маргаритките (амброзия, хризантеми, невен, маргаритки), внимавайте. Възможна е кръстосана реактивност.
Хормонално-чувствителни състояния.
Силимаринът показва слаба естрогенна активност в някои инвитро проучвания. Въпреки че това вероятно не е клинично значимо при стандартни дози, жените с естроген-рецептор-позитивен рак на гърдата или други хормонално-чувствителни състояния трябва да се консултират с онколога си преди употреба.
Бременност и кърмене.
Недостатъчно данни за безопасност за тези популации. Избягвайте по време на бременност и кърмене.
Медикаменти за диабет.
Силимаринът може да има лек ефект на понижаване на кръвната захар. Ако приемате медикаменти за диабет, следете по-внимателно кръвната захар при започване на силимарин и информирайте лекуващия си лекар.
Абсорбция на желязо.
Силимаринът хелатира желязото, което може да бъде полезно за хора с желязно претоварване, но проблематично за хора с желязен дефицит. Ако сте анемични или с дефицит на желязо, разделете приема на добавките с желязо от силимарина с няколко часа.
Литература
1. Abenavoli L, Capasso R, Milic N, et al. Milk thistle in liver diseases: past, present, future. Phytother Res. 2010;24(10):1423-1432. PMID: 20564545
1. Fried MW, Navarro VJ, Afdhal N, et al. Effect of silymarin (milk thistle) on liver disease in patients with chronic hepatitis C unsuccessfully treated with interferon therapy: a randomized controlled trial. JAMA. 2012;308(3):274-282. PMID: 22797645
1. Zhong S, Fan Y, Yan Q, et al. The therapeutic effect of silymarin in the treatment of nonalcoholic fatty disease: a meta-analysis (PRISMA) of randomized control trials. Medicine. 2017;96(49): e9061. PMID: 29245314
1. Voroneanu L, Nistor I, Dumea R, et al. Silymarin in type 2 diabetes mellitus: a systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials. J Diabetes Res. 2016;2016:5147468. PMID: 27340676
1. Saller R, Meier R, Brignoli R. The use of silymarin in the treatment of liver diseases. Drugs. 2001;61(14):2035-2063. PMID: 11735632
1. Kidd P, Head K. A review of the bioavailability and clinical efficacy of milk thistle phytosome: a silybin-phosphatidylcholine complex (Siliphos). Altern Med Rev. 2005;10(3):193-203. PMID: 16164374
1. Loguercio C, Festi D. Silybin and the liver: from basic research to clinical practice. World J Gastroenterol. 2011;17(18):2288-2301. PMID: 21633595
1. El-Kamary SS, Shardell MD, Abdel-Hamid M, et al. A randomized controlled trial to assess the safety and efficacy of silymarin on symptoms, signs and biomarkers of acute hepatitis. Phytomedicine. 2009;16(5):391-400. PMID: 19303757
1. Gillessen A, Schmidt HH. Silymarin as Supportive Treatment in Liver Diseases: A Narrative Review. Adv Ther. 2020;37(4):1279-1301. PMID: 32065376
1. Surai PF. Silymarin as a Natural Antioxidant: An Overview of the Current Evidence and Perspectives. Antioxidants (Basel). 2015;4(1):204-247. PMID: 26785346
1. Saied NM, Darwish SK. Hepatoprotective effects of silymarin in androgenic-anabolic steroid-induced liver damage. Pak J Biol Sci. 2003;6(20):1756-1762. PMID: 15510919
1. Hajiaghamohammadi AA, Ziaee A, Oveisi S, et al. Effects of metformin, pioglitazone, and silymarin treatment on non-alcoholic fatty liver disease: a randomized controlled pilot study. Hepat Mon. 2012;12(8): e6099. PMID: 23087748
1. El-Shanawany SM, Abd El-Aal AM, Abdel-Rahman TM, et al. Administration of silymarin in NAFLD/NASH: A systematic review and meta-analysis. Front Med (Lausanne). 2024;11:1313710. PMID: 38579127
1. Kim M, Yang SG, Kim JM, et al. Silymarin suppresses hepatic stellate cell activation in a dietary rat model of non-alcoholic steatohepatitis: analysis of isolated hepatic stellate cells. Int J Mol Med. 2012;30(3):473-479. PMID: 22710359
1. Yanyu X, Yunmei S, Zhipeng C, et al. Superior silybin bioavailability of silybin-phosphatidylcholine complex in oily-medium soft-gel capsules versus conventional silymarin tablets in healthy volunteers. BMC Pharmacol Toxicol. 2019;20(1):5. PMID: 30651132